чак до вечерта да дойдат да го вземат. Изглежда, че Кола де Риенци се занимаваше с неговата работа само нощем.
И така Джанино отиде в Кампидолио, където трибунът го огради с още по-големи почести, отколкото предната вечер, и пак се затвори с него.
Кола де Риенци имаше свой боен план, който му изложи: незабавно щеше да прати писма до папата, германския император и всички християнски владетели с молба да изпратят посланици при него за едно изключително важно съобщение, без обаче с нищо да намекне за естеството на това съобщение. После ще свика всички посланици на тържествена аудиенция, ще им покаже Джанино, облечен в кралски одежди със всички съответни кралски атрибути и ще им го представи като истинския крал на Франция… Ако най- благородният сеньор даде своето съгласие, естествено.
Джанино бе крал на Франция от предната вечер, а сиенски банкер от двадесет години. Той се питаше какъв интерес може да има Риенци, за да взема така присърце неговата кауза, при това с такова нетърпение и трескавост едва ли не, от които цялото едро тяло на властника се тресеше. Защо, след като подир смъртта на Луи Х се бяха изредили четирима крале на френския трон, той искаше да започне това оспорване на правата на сегашния крал? Дали просто, както той твърдеше, само за да разобличи една чудовищна неправда и да възстанови законното право на един ощетен принц? Трибунът много скоро разкри съкровената си мисъл.
— Истинският френски крал би могъл да върне папата в Рим. Тези лъжекрале имат лъжепапи.
Риенци беше далновиден. Ако не причината за войната между Франция и Англия, която започваше да се превръща във война на едната половина от Запада срещу другата, то поне юридическото й основание беше един наследствен и династически спор. Като посочи внезапно законния и истински претендент на френския трон, претенциите на другите двама отпадаха от само себе си. И тогава европейските владетели или най- малкото миролюбивите владетели щяха да се съберат в Рим, да свалят от престола крал Жан II и да върнат короната на Жан I. А Жан I щеше да върне светия отец във Вечния град. Край на домогванията на френския двор за императорските владения в Италия, край на войните между гвелфи и гибелини. Възвърнала единството си, Италия можеше да си извоюва някогашното величие. И най-сетне папата и френският крал можеха даже, стига само да пожелаят, да направят човека, изградил това величие и този мир, Кола де Риенци, син на император, император и то император не по немски, а по античен образец! Майката на Кола беше от Тра стевере, където сенките на Август, Тит, Траян все още бродят дори в кръчмите и будят мечти…
На другия ден, четвърти октомври, по време на третата им среща, този път денем, Риенци връчи на Джанино, когото наричаше вече Джовани ди Франча, всички документи на необикновеното му досие: изповедта на неистинската му майка, разказа на брат Журден, писмото на брат Антоан. Най-сетне той повика един свой секретар и му продиктува следния текст, за да удостовери автентичността им:
— Ние, Кола де Риенци, рицар по милостта на апостолическия престол, виден сенатор на Свещения град, съдия, военачалник и трибун на римския народ, прегледахме документите, предадени ни от брат Антоан, и ги сметнахме за автентични, особено защото от всичко, което научихме и чухме, се убедихме, че наистина по божия воля Френското кралство е било в продължение на дълги години жертва на войната и на всякакви бедствия, които бог е допуснал, струва ни се, като изкупление за вероломството, извършено спрямо този човек, поради което той дълго е живял в неизвестност и беднота…
Трибунът изглеждаше по-нервен, отколкото предишната вечер. Той прекъсваше диктуването си всеки път, щом доловеше необичаен шум или, напротив, когато дълго време не се чуваше нищо. Големите му очи често се обръщаха към отворените прозорци. Човек би казал, че дебнеше града.
— …Джанино се яви при нас по наша покана в четвъртък, втори октомври. Преди да споделим с него това, което възнамерявахме да му кажем, ние го разпитахме кой е, какво е общественото му положение, как се казва, как се е казвал баща му и всичко, което се отнася до него. От отговорите му заключихме, че думите му съвпадат със съдържанието на писмата на брат Антоан. Тогава му разказахме почтително всичко, което бяхме узнали. Но тъй като знаем, че в Рим се готви бунт срещу нас…
Джанино трепна:
„Как? Кола де Риенци, така могъщ, че говори за изпращане на посланици при папата и всички владетели, се опасява…“ Той вдигна поглед към трибуна който сведе бавно клепачи над светлите си очи в знак на потвърждение. Дясната му ноздра трепереше.
— Кардиналите Колона — каза мрачно.
После продължи да диктува:
— …Тъй като се опасяваме да не би да загинем, преди да сме му оказали подкрепа и да сме му осигурили начин да си възвърне кралството, ние наредихме да препишат всички тези писма и му ги предадохме лично в събота, на четвърти октомври 1354 година, като ги подпечатахме с нашия печат — голяма звезда, обкръжена с осем малки звезди с кръгче в средата, както и с герба на Светата църква и на римския народ, за да гарантираме за истинността им и за да станат достояние на всички християни. Дано нашият преблагочестив и премил господ Исус Христос да ни даде достатъчно дълъг живот, за да видим възтържествуването на този свят на една толкова справедлива кауза. Амин, амин!
Щом продиктува текста. Риенци се доближи до прозореца и като прегърна през рамо едва ли не бащински Жан I, му показа сто стъпки под тях хаотичните развалини на античния форум, срутените триумфални арки и храмове. Залязващото слънце обагряше в златисторозово тази приказна кариера, от която вандали и папи си бяха доставяли мрамор, кажи-речи, десет века и още не я бяха изчерпили. От храма на Юпитер се виждаше къщата на весталките и лавровото дръвче, поникнало в храма на Венера.
— Ето там — каза трибунът, като посочи мястото на някогашния римски сенат, — точно там е бил убит Цезар. Искате ли да ми направите една много голяма услуга, благородни сеньоре? Никой не ви познава още, никой не знае кой сте и можете да се движите необезпокояван от никого като обикновен сиенски буржоа. Желая да ви помогна, доколкото ми стига властта, но за тази цел трябва да остана жив. Зная, че срещу мен се кове заговор. Зная, че враговете ми искат да сложат край на дните ми. Зная, че куриерите, които изпращам извън Рим, са под наблюдение. Заминете за Монтефиасконе, явете се от мое име при кардинал Алборнес и му кажете да ми изпрати възможно най-бързо войски.
В какво приключение се забърка Джанино само за няколко часа? И едва станал претендент за френския трон, ето че тръгва като емисар на трибуна, за да търси подкрепления за него. Не беше казал „да“ и не можеше да каже „не“ на нито едно от предложенията на трибуна.
На следващия ден, пети октомври, след двадесет и четири часа езда, той пристигна в същото Монтефиасконе, което бе прекосил неотдавна, злословейки така ожесточено за Франция и французите. Той говори с кардинал Алборнес, който тутакси реши да тръгне към Рим с войниците, с които разполагаше. Но беше вече много късно. Във вторник, на седми октомври, Кола де Риенци бе убит.
IV. ПОСМЪРТНИЯТ КРАЛ
И Джовани ди Франча се прибра в Сиена, залови се отново с банковите си сделки и с доставките на вълна и в продължение на две години живя тихо и кротко. Само често се оглеждаше в огледалата. Не заспиваше, без да се сети, че е син на кралица Клеманс Унгарска, роднина на неаполитанските владетели, правнук на Свети Луи. Но не притежаваше безгранична дързост. Не можеш да напуснеш внезапно Сиена на четиридесет години и да се разкрещиш: „Аз съм крал на Франция!“, без да рискуваш да те сметнат за луд. Убийството на Кола де Риенци, неговия тридневен покровител, го бе накарало да се замисли сериозно. Пък и към кого би се обърнал? Все пак той не запази това в пълна тайна и сподели донякъде с жена си Франческа, любопитна като всички жени, с приятеля си Гуидарели, любопитен като всички нотариуси, и главно с Фра Бартоломео от ордена на братята проповедници, любопитен като всички изповедници.
Фра Бартоломео бе италиански монах, възторжен и бъбрив, който вече се виждаше кралски капелан. Джанино му бе показал документите, връчени му от Риенци. Той се разбъбри из града. И сиенците скоро почнаха да си предават от ухо на ухо това чудо: законният френски крал е сред техните съграждани! Струпваха се пред палацо Толомей. Когато правеха поръчки за вълна при Джанино, му се кланяха доземи. Чест бе за тях да му подпишат полица. Сочеха си го, когато минаваше по тесните улички. Търговските пътници, които бяха ходили във Франция, уверяваха, че лицето му е съвсем като на тамошните принцове, рус, широки страни, леко раздалечени очи.
