Сега продават в чужбина бъбреците си или неродените си още дечица. Гният в либийски тъмници. Тропкат пред туристите голи хора и ръченици… Райни княгини не шият знамена за чети и за въстания, а конфекция на ишлеме за Гърция и Германия… Воеводките ни — Румена, Сирма, Стояна (заедно със юнаците) за пари отиват рейнджърки във Ирак… Други сменят памперси и слугуват в Италия… Това ли са дъщерите ти, майко Българийо? Да, гадно е, гадно е така да се разсъждава, но още по-гадно е да се прави! Ако можеше стария дядо Славейков люто би изпсувал под големите си мустаци, младият би вдигнал бастун… Но не могат. Само едри сълзи кондензират под зениците им и се стичат по лицата им бронзови. Ако можеха биха написали: „Свести се, стани майко Българийо — за да си прибереш децата (ако не можеш да ги нахраниш, поне да ги приласкаеш)!“ Бих добавила: за да има кой да ти запали свещица, да си спомни за тебе, когато вече те няма… „Как така ще я няма България?“ — питат очите им. Ами, политиците вече са изчислили, че след век тук ще бъде друга държава. Знам, страшно е така да се разсъждава, но още по-страшно е да се повярва! Затова надигни се сега, стискайки зъби! Макар наполовина стопена, отмаляла, отчаяна — ти си безстрашна, силна, корава… Опомни се най-сетне Българийо! Ставай! А ако не можеш от първия път — продължавай… Продължавай! Продължавай! Продължавай, докато се изправиш! ,
© 2008 Светла Дамяновска
Форматиране: maskara, 2008
Издание: Околчица 2008. Литературно-художествен алманах.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9838]
Последна редакция: 2008-12-15 10:30:00
