Разсмя се. Никога нямаше да отиде в двореца! Всъщност това бе абсурдна мечта. Признай си честно, приятелю — ако се бе добрал до трона на Императора, щеше ли да спреш опитите и да сринеш ЦИГ? Предварително знаеше отговора — естествено, не. Логиката на системата изискваше да се поемат все повече и повече рискове. Надпреварата щеше да продължи несъмнено до окончателната катастрофа.
— Какво ви е толкова смешно?
Какво ли? Твърде е трудно за обяснение… Вече не съм държавен секретар. Колко ли време още ще бъда собственик на Рош Тужа и съпруг на Мариела? Японците няма вече кого да нападат и Мовар ще изпадне в затруднено положение. Не е ли смешно?
Хората от БОВО бяха вече в Рош. Знаех си аз, че този мръсник Катре не може да ме понася! Жан позна Бардон, ченгето, което бе срещнал в странноприемницата. По дяволите, аз съм от другата страна на барикадата! Бардон нехайно се приближи, извади от джоба си измачкан лист хартия, престори се, че го чете, хвърли цигарата си и я смачка ядно на каменните стълби, като да беше отровна змия.
— Господин… Вейрак! Поставен сте под домашен арест в къщата ви в Юрбиел — или нещо подобно. Това е заповед. До двайсет и четири часа трябва да напуснете това място. Имате цял ден. Жена ви може да остане, ако иска. Поне за момента. Тук е написано.
— Тъкмо имах нужда от почивка — каза Жан. — Благодаря ви, господа. И всичко най-хубаво!
Дядовата съборетина! Отиде още същия ден, след като хапна и спа два часа (но без да се срещне с Мариела, която се бе затворила в стаята си). Искаше да поразчисти наоколо, да изкара изоставените от работниците материали и да се подготви за настаняване, което може би щеше да бъде окончателно. Бе малко уморен, но физически и душевно се чувстваше добре. Имаше повече късмет от Жуст Мовар.
Къщата в Юрбиел представляваше бивша ферма, останала почти без земи. По-голямата част от хамбара се бе срутила. Жан Вейрак обичаше меланхолията на този сивкав и гол рид… Когато пристигна, почука три пъти на вратата, отстъпи и се ослуша. Знаеше, че никой не го очаква. И ключът бе останал в джоба му. Но отново си припомни малко суеверния навик от детството. И това нямаше да бъде последният. Имаше време да си възвърне цялото детство…
Един гущер прекоси сянката му и той потръпна, като че ли животното бе минало през тялото му. Скритата чувствителност, която мислеше за безвъзвратно изгубена, се пробуди изведнъж в него.
Неподвижният въздух трептеше в горещината. Насекомите мълчаха. Тишината бе потискаща. Задаваше се нова буря. Дано да завали!
Накрая Жан извади ключа, отвори внимателно вратата и влезе.
— Ето че се завърнах!
— Радвам се да те видя, синко — отговори дядото.
Информация за текста
© 1975 Мишел Жори
© 1990 Георги Ангелов, превод от френски
Michel Jeury
1975
Сканиране, разпознаване и редакция: Xesiona, 2008
Последна редакция: NomaD, 2008
Издание:
Мишел Жори. Жълтият прах на времето. Разкази
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1990
Преводач: Георги Ангелов
Рецензент: Ася Къдрева
Редактор: Светлана Иларионова
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Янка Енчева, Паунка Камбурова
Френска, I издание
Дадена за набор на 4.II.1990 г.
Подписана за печат на 30.VI.1990 г.
Излязла от печат: месец юли 1990 г.
Изд. № 2309. Формат 70?100/32
Печ. коли 19,50. Изд. коли 12,62. УИК 14,11
ЕКП 95366 5637-248-90
Държавна печатница „Георги Димитров“, София
Michel Jeury. La fete du changement, 1975
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9489]
Последна редакция: 2008-11-18 14:30:00
1
На френски Jeunes Agriculteurs pour le Socialisme (JAPS — ЖАП и Japs (от Japonais — японец) — япончета. — Б.пр.
2
Хвойново дърво от рода на кипарисите — Б.пр.
3
Порода северни кучета с гъста бяла козина, използвани за впряг Б.пр.
4
Ще поживеем и ще видим (англ.) — Б.пр.
5
Известен английски филм за Втората световна война. — Б.пр.
6
Разбира се (англ.). — Б.пр.
