- 1
- 2
— Идат, кучетата идат!
Надникнах и аз. Прехвърлили билото на най-близкия хълм и вече подушили глутницата, селските песове препускаха насам. Пред тях се носеше грамадно куче — Караман.
Усетили опасността, вълците удариха на бяг. Само вълкът, който ровеше на покрива, заврял глава в дупката, не се усети навреме. Когато разбра какво става, Караман се хвърли отгоре му. Сдавиха се и като топка паднаха от покрива в пряспата пред вратата на кошарата. От страх си затворих очите. Когато ги отворих отново, вълкът лежеше изтърбушен на снега, а Караман го обикаляше предпазливо.
Дотичаха и другите кучета. По-късно надойдоха и мъжете.
На сутринта одраха умрелия вълк, напълниха кожата му със слама, качиха го на едно магаре и по стар обичай тръгнаха по селата да събират похвали и подаръци.
Информация за текста
© 1965 Добри Жотев
Сканиране: haripetrov, 2010
Разпознаване и корекция: moosehead, 2010
Издание:
Добри Жотев. Избрани творби за деца
Издателство „Български писател“, София, 1971
Редактор: Кръстьо Станишев
Художник: Стоян Илиев
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17627)
Последна редакция: 2010-10-22 21:00:00
- 1
- 2