сину си ке зарачам от бугарски род да оставит плод.“ А млади не мълчат и младите пеят и нихното сърдце се распламенило, и нихните чувства веч не немеят, българско слово в них мисли оживило. И гледаят они, че безплодна ет нива, пълна сос троскот, она със търнйе расла, при диво оранйе, при работа дива зърно мъртвеяло и сила му гасла. И видеха на дедови им слепенйе и нихно страданье, глупаво търпенйе, че стари години, златното време мина с съдни мъки и с тежко бреме. Пак сос гуслярът заедно грмогласно песън запеаха, та песня последна, и ръци ои дали сложно, согласно ся кълнат с душа за свобода жедна. „С руйно вино домородно нек наполним до три чаши, братя редом, братя, сложно нек ги земим в ръци наши. Сме славяне как московци. сърби, чехи и поляци, чърногорци, ерцеговци и хървати, и бощняци. Братя, вече дошла доба, да испием първа чаша не за завист, не за злоба, но за братство, дружба наша. Треба вера, твърда клетва. да сме верни ми до гроба, да сме чисти като жертва. като в майчина утроба. Нек испием втора чаша, че време ет пак наново да загърмит в земля наша матерно ни, живо слово. Нек ся ширит, ся раздава в България горна, долна. от Вардара до Дунава дума свободна, народна. Айде сега трета чаша нек испием ми до капка, нрави ни, народност наша да не газит нога вражска. Гологлави! В ръци шапки! Обърнете дно на чаши! Как що капат тие капки. так да капнат врази наши!“ ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7366]
Последна редакция: 2008-05-13 23:30:00
