Кървава кошуля

пролих жежки сълзи,
не щех я да пущам
в гробът тъмен, студен.
Али нему я не можех
душа да му дадам,
станах, каних два-три попа,
сбраха ся роднини,
дойдоха и познайници,
връстници момчета,
кренаха го на носила,
носат го на рамо;
и на гробищата тамо
поп молитва пея,
па го от носила зеха,
пущиха го в гробът…
Ето така, момче младо,
бог да ми те чуват,
имах чедо, имах сина,
а сега го немам.
Само ми остана, младо,
кървава кошуля,
над коя я тъжам, плачам,
врели сълзи лиям.
Вардам синовна кошуля,
кървава кошуля,
и сос нея я ще легнам
в гроб студен и тъмен…

IV

Ядна, клета бабо-майко,
тежка ти съдбина!
Тежка ти година, бабо,
немаш вече сина!
Твои думи, ядна бабо,
твърдо я запомних,
помнам тия жежки сълзи,
ядри като бисер.

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Милена Златкова

Публикация:

Райко Жинзифов, „За обща майка, За България“ (стихотворения, статии, писма), Български писател, С. 1989 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7370]

Последна редакция: 2008-05-13 23:30:00

,

1

Кошуля — риза

2

Гяуринът да ослепее.