При тези думи глухо ридание се изтръгна от гърдите на Едмон. В това време Сеген приближи съпругата си.
— Госпожо, бих искал…
— Не искам да чувам нищо от вас — прекъсна го с презрение Стефани. — Вие не само откраднахте парите на баща ми, вие озлочестихте и мене.
Унижен дори и от жена си, той се оттегли към завесите, които закриваха прозореца, скри се зад тях и преди някой още да бе доловил намерението му, извади от джоба си револвер, приближи дулото му към слепоочието си и стреля.
При този звук всички се втурнаха към прозореца, а Албер, обезумял от преживяното, припадна до трупа на самоубиеца. Когато се съвзе, всички разбраха, че е полудял Той се смееше силно, молеше да не го изпращат на каторга, кискаше се като дете и обещаваше да върне откраднатото.
— Е, Бартес, не сте ли достатъчно отмъстен? — каза адмиралът. — Убеден съм, че не бихте желали такъв край.
— Господа, струва ми се, че сега съдебното дирене е излишно — заяви прокурорът. — Единия от престъпниците се самоуби, а другият е невменяем. Но аз не забравям, че има и един невинен, честта на когото трябва да се възстанови. Задължавам се да направя това пред обществото, а сега, моля ви, позволете на нещастните ми сродници да се отдадат на скръбта си.
Въпреки вълненията старият Прево Лемер не умря. Интересите на семейството и честта на фирмата, която на всяка цена трябваше да спаси, му помогнаха да преодолее кризата.
— Аз няма да спася семейството от разрухата — казваше старият банкер. — Това може да направи един човек Но ще се съгласи ли?
Този човек беше Едмон Бартес, чиято чест бе публично възстановена от съда.
В душата на Бартес вече цареше необикновено спокойствие. Понякога му се струваше, че отмъщението е било много жестоко, и съвестта започваше да го измъчва. Освен това образът на красивата Стефани непрекъснато заставаше пред него. Бледа в траурното си облекло, тя му се струваше още по-прекрасна и трогателна, още по-чиста и благородна. Нея, именно нея той искаше да спаси от нищета и разруха, от нови несгоди и мъчения. Заради нея Едмон се закле да възстанови предишния блясък на фирмата „Право Лемер и С-ие“.
За да осъществи проекта си, бяха му нужни крупни суми. За помощ се обърна към верните си другари, китайците.
— Куан, върховният повелител — отвърнаха му Сиен, Лиу и Чан, — може да ползва съкровищата на „Поклонниците на сенките“.
Като си осигури кредит, Бартес се раздели с пръстена на стария Фо, знака за върховна власт, който той връчи на китайците.
— Аз не съм от вашия народ и няма да съумея да изпълня всички задължения, наложени ми от званието Куан. Изберете си по-достоен Куан от вашата среда, който ще е по-близко до вас и по-добре ще се грижи за благото на обществото ви.
Сиен, Лиу и Чан приеха пръстена и след три дни се върнаха в Батавия. После Бартес пожела Жонкер и Пол Прево Лемер да станат негови помощници, а Порник, Пюжал и Люпен благодарение на застъпничеството му получиха служби — всеки според способностите си.
Ланжле пожела да се наслаждава спокойно на живота и се засели в един от крайните квартали на Париж заедно с неразделния си приятел Гроляр. „Мокиският император“ подаде оставката си и се примири с положението си. Освен това нямаше ли причини да бъде доволен? Той възвърна свободата и честното име на сина си. И го направи, без да очаква благодарност. Всъщност съзнанието за изпълнен дълг го караше да бъде толкова доволен, а това беше много повече от всякакви награди!
Информация за текста
Louis Jacolliot
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2008
Публикация:
Луи Жаколио. Изгубени в океана
в три части: Старият пират, Морски тигри, Наследникът на Куан
Френска. Първо издание.
Литературен редактор: Таня Спахиева, Инна Стефанова, Борис Григоров.
Художник на корицата: Веселин Праматаров.
Художествен редактор: Господин Пейчински.
Компютърен дизайн: Евгений Евгениев.
Коректор: Иличка Пелова.
Формат: 70?100/32. Печатни коли: 11
Цена 10 лв.
ДФ „АБАГАР“ — печатница Плевен.
Евразия-Абагар, София, Плевен, 1992
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5466]
Последна редакция: 2008-03-16 01:05:08
1
„М-во на марината“ — занимаваща се с морските въпроси — Б. р.
2
Джонка — китайска платноходка, приспособена за живеене — Б. Ред.
3
Полунощ според китайската кабалистика — Б. пр.
4
Кораб с плитко газене служещ за обстрелване на брегови батареи — Б. пр.
5
Арак — спиртно питие, което се получава от ориз, захар и сок от кокосови орехи.
