• 1
  • 2

(Виж ти, не бил чак толкова страшен!)

Тя забеляза кръвта на пръста си и го засмука. И не преставаше да гледа едрото, простовато лице на милиционера.

Устните му се поотпуснаха:

— Защо така? Не можете ли да си го купите?

— Ама вижте датата! — тя на часа махна пръста от устните си и му посочи другия вестник, който бе окачен от обратната страна във втората половина на стенда. — Три дни не са го сменяли. Къде ще го намеря?!

Милиционерът погледна датата. После отново жената. Още веднъж сваления вестник. Въздъхна:

— Заслужавате да ви съставя акт. И да ви глобя… Добре, да ви е за последен път, вземайте го по- бързо, докато не ви е видял някой…

— О, благодаря ви! Благодаря! Колко сте благороден! Благодаря! — заповтаря Ана Модестовна, все така някак свита се закланя, отказа се да си вади кърпата за пръста, вместо това бързо мушна същата тази ръка в порозовелия пръст зад стъклото, хвана края на вестника и го заизмъква. — Благодаря!

Вестникът се подаде. Доколкото можа въпреки едната си свободна ръка и мокрия край Аня го сгъна. С още един учтив поклон промълви:

— Благодаря ви! Не можете да си представите колко ще се зарадват мама и татко! Може ли да си вървя?

Той се бе извърнал настрана и само й кимна.

Тя се разбърза, съвсем забравила защо беше дошла на тази улица, притиснала сгънатия накриво вестник и от време на време си посмукваше пръста.

Бързо при мама! По-скоро да го прочетем заедно! Веднага щом определят на татко в кой град ще бъде въдворен, мама ще замине при него и лично ще му занесе вестника.

Кореспондентът не е знаел! Не е знаел, иначе никога нямаше да напише за него! И редакцията не е знаела, иначе нямаше да напечата това! Младият ентусиаст беше доживял до тържеството на светлите си идеи, понеже бяха отменили смъртната му присъда, бе прекарал двадесет години по затвори и лагери. А сега на път за вечното заточение изпрати молба лично до Берия да го въдворят в долината на река Чу. Но го натириха другаде и комендатурата се чудеше как да използува това никому ненужно старче — за него нямаше подходяща работа, а не си беше изработил за пенсия.

,

Информация за текста

© 1965 Александър Солженицин

© 1990 Манол Наков, превод от руски

Александр Солженицын

Как жаль, 1965

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010 г.

Издание:

Александър Солженицин. Един ден на Иван Денисович. Повест. Разкази

Редактори: Слава Николова, Пенка Кънева

Художник: Александър Алексов

Художествено оформление: Петър Добрев

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елена Куртева

Дадена за набор 18.1Х.1990 г.

Формат 1/32 70/100.

Печатни коли 15,50

Издателски коли 1,2,36.

УИК 11,28.

Подписана за печат 25.Х.1990 г.

Излязла от печат 16.Х1.1990 г.

Цена 2,50 лв.

Интерпринт, София, 1990

ДП „Балкан“ — София

Александр Солженицын. Одинь день Ивана Денисовича

„Советский писатель“, Москва, 1963

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16516]

Последна редакция: 2010-07-07 12:00:00

Вы читаете Колко жалко
  • 1
  • 2
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату