Отличителните знаци на кралската власт били скрити от народа и всички смятали, че са отнесени в Англия. Що се касае до Монс Мег, той останал в единбургския замък до 1757 г., когато бил пренесен в Уулич по нареждане на военното министерство. Короната, скиптърът и прочее по специална заповед на негово величество били извадени от мястото, където били скрити, в 1818 г. и изложени, за да ги гледа народът, за когото те без съмнение са свързани със скъпи спомени. А тази зима (1828–29 г.) Монс Мег бе върнат в Шотландия, където този топ, който другаде представлява само куп ръждясало желязо, отново добива стойност на старинен паметник. — Б. а.
166
Буквално „за кесията“. — Б. пр.
167
Езерата и пропастите, сред които извира Ейвън Доу или реката Форт според народното поверие още са населени с елфи, най-особените, но и най-пленителните създания на келтските суеверия. Мненията, които се ширели за тези същества, изрядно разправени от господин Крофтън Кроукър, почти не се отличават от тези на ирландците. Прието е, че едно от любимите им свърталища е една извънредно красива коническа могилка към източния край на долината на Абърфойл. Именно тази могилка изпълва Андрю Феъсървис с ужас пред силата им. Забележителен е фактът, че двама последователни свещеници от енорията Абърфойл са се заели да опишат това суеверие, свързано със самодивите. По-възрастният от тях бил Робърт Кърк, доста талантлив човек, който превел псалмите в гелски стихове. Преди това бил свещеник в съседната енория Болкуидър и умрял в Абърфойл през 1688 г., твърде млад, едва на четиридесет и две години.
Той е автор на книгата „Тайното общество“, отпечатана след смъртта му в 1691 г. — издание, което никога не съм виждал и което било препечатено в Eдинбург през 1815 г. Това е един труд върху самодивите, в съществуването на които господин Кърк, изглежда, дълбоко е вярвал. Той ги рисува с обикновените чародейни сили и качества, които се приписват на такива същества в традиционните вярвания на горношотландците.
Но особено странно е това, че по общо мнение свещеникът Робърт Кърк, автор на гореспоменатия труд, бил отвлечен може би за отмъщение от самодивите, загдето хвърлил твърде много светлина върху тайните на тяхното общество. Сведения за това нещастие ни дава неговият заместник, покойният мил и учен доктор Патрик Грейъм, също свещеник в Абърфойл, който в скиците си от Пъртшър не е пропуснал да спомене за Дун-ши или миролюбивия народ (т.е. самодивите).
Отец Робърт Кърк, изглежда, се разхождал по един малък хълм западно от мястото, където сега се издига жилището на свещеника, което още се счита за Дун-ши, т.е. самодивска могила, когато изведнcж се строполил на земята. Обикновените смъртни сметнали, че е припаднал и след това умрял. Истинската му съдба обаче била друга.
Господин Кърк бил близък роднина на Грейъм от Дукрей, праотец на сегашния генерал Грейъм Стърлинг. Наскоро след погребението си Кърк се явил на един лекар, негов роднина и роднина на Дукрей, както бил облечен, когато припаднал. „Иди при братовчед ми Дукрей — рекъл — и му кажи, че не съм умрял. Аз припаднах и бях отнесен в самодивското царство, където съм сега. Кажи му, че когато той и приятелите ми се съберат на кръщенето на моето дете (защото бил оставил жена си бременна), ще се появя в стаята и че ако хвърли ножа, който държи в ръката си, над главата ми, ще бъда освободен и ще мога отново да заживея сред хората“. Изглежда, че медикът известно време отлагал да предаде съобщението. Господин Кърк му се явил втори път, като го заплашил, че ще го преследва денем и нощем, докато изпълни поръчението му, което лекарят накрая се съгласил да стори. Дошло време за кръщенето. Всички били насядали на софрата; влязла сянката на господин Кърк, но земевладелецът на Дукрей, по силата на някаква необяснима съдбовна случайност, не изпълнил предписаната церемония. Господин Кърк се оттеглил през една друга врата и никой вече не го видял. Всички са дълбоко убедени, че и до ден-днешен той е в страната на самодивите. („Скици от Пъртшър“, стр. 254.). — Б. а.
168
Хеката — богиня на небето, земята и подземния свят в гръцката митология. — Б. пр.
169
Място в Ерусалим, където хвърляли сметта. — Б. пр.
170
Кварта — английска мярка за течности, малко повече от 1 литър (около 1,120 г.) — Б. пр.
171
Критикува гълъбите, а извинява гарваните. — Б. пр.
172
Шотландски поети. — Б. р.
173
Лимфада — галерата, изобразена на фамилния герб на рода Аргайл и други родове от клана Камбел (Комил). — Б. а.
174
Лохоу и съседните области били първоначално родината на Камбеловци. Изразът „Далече е до Лохоу“ е нещо като поговорка. — Б. а.
175
Игра на думи с името на херцозите Аргайл (Argyle) и guile, което значи „измама“. — Б. пр.
176
Грубо изработена гилотина, използувана някога в Шотландия. — Б. а.
177
Това е анахронизъм. Макларън, привърженик на вожда Алайн, бива убит от Макгрегъровци в 1736 г., т.е. след смъртта на Роб Рой. — Б. а.
178
Бондука или Боадиша, героиня на трагедия от английския драматург Джон Флечер (1579–1625). — Б. пр.
