ни бе по силите.
— Благодаря — отвърна Кайнен.
— Предполагам, че ви е ранил енешанецът, с когото ви открихме. Този, когото сте убили — уточни Сейгън.
— Така е — потвърди Кайнен.
— И защо се стреляхте?
— Той смяташе да ме убие, а аз не исках да умра — обясни Кайнен.
— Това води до въпроса защо енешанецът е искал да сте мъртъв?
— Аз бях негов пленник. Предполагам, че заповедите му са били да ме убие, ако възникне опасност да бъда заловен жив.
— Значи сте били негов пленник — повтори Сейгън.
— И въпреки това сте имали оръжие.
— Намерих го.
— Брей, така ли? — рече Сейгън. — Груба грешка от страна на енешанците. Доста нетипично за тях.
— Всички допускаме грешки — отвърна Кайнен.
— Ами останалите рреи, които открихме в базата? — попита Сейгън. — И те ли са пленници?
— И те — потвърди Кайнен и изведнъж го изпълни безпокойство за Шеран и другите от неговата група.
— И как вие всички станахте затворници на енешанците?
— Бяхме на кораб, който трябваше да ни откара на наша колония, за да сменим медицинския екип там — каза Кайнен. — Енешанците атакуваха кораба. Плениха ни и ни докараха тук.
— Кога се случи това? — попита Сейгън.
— Не съм съвсем сигурен. Тук бяхме на енешанско военно времеотчитане, а аз не съм добре запознат с него. Още по-объркващо е, че планетата има кратък денонощен цикъл. Освен това не познавам добре и човешката система за измерване на времето.
— Разузнаването ни няма никакви сведения за енешанска атака на ррейски кораб през изминалата година — което по ваши мерки ще е две трети от един
— Може би разузнаването ви не е толкова добро, колкото смятате — отвърна Кайнен.
— Възможно е — съгласи се Сейгън. — Но като се има предвид, че енешанците и рреите официално все още са в състояние на война, подобно нападение не може да остане незабелязано. Вашите две раси са се хващали за гърлата за много по-дребни неща.
— Не мога да ви кажа нищо повече от това, което знам — отвърна Кайнен. — Прехвърлиха ни на техния кораб и ни докараха в тази база. Нямам никаква представа какво се е случвало, или не се е случвало извън пределите на базата.
— Защото са ви държали в плен.
— Да.
— Огледахме цялата база и открихме само едно малко помещение за принудително затваряне. Нищо друго, което да подсказва, че всички вие сте били затворници.
Кайнен издаде звук, който при хората би съответствал на обезсърчен смях.
— Щом сте огледали базата, значи сте видели и повърхността на планетата. Ако някой от нас се беше опитал да избяга, щеше да замръзне до смърт. Да не говорим, че въобще няма къде да се отиде.
— Откъде сте сигурен?
— Енешанците ни го казаха. Никой от групата ми не изпитваше желание да провери дали твърденията им са верни.
— Значи не знаете нищо за тази планета?
— Понякога е студено, друг път — още по-студено — рече Кайнен. — И това е всичко, което ми е известно.
— Вие сте доктор, нали?
— Терминът не ми е познат — рече Кайнен и посочи уредбата. — Машинката ви не е достатъчно умна, за да открие еквивалент на моя език.
— В смисъл лекар. Занимавате се с медицина — уточни Сейгън. — Такава е професията ви.
— Да — потвърди Кайнен. — Специалността ми е генетика. Затова с групата ми бяхме на онзи кораб. На една от колонните ни имаше чумна епидемия, която предизвикваше наследствени изменения и нарушения в клетъчното делене. Пратиха ни да проучим проблема и ако можем, да открием лекарство. Вероятно вече сте видели оборудването, с което разполага тази база. Енешанците бяха така любезни да ни предоставят помещения за лаборатории.
— И защо според вас? — попита Сейгън.
— Може би са сметнали, че ако се занимаваме с това, от което разбираме, ще сме по-лесно контролируеми — отвърна Кайнен. — Така и стана, защото предпочитахме да се държим един за друг и да не създаваме проблеми.
— Освен когато крадете оръжия. — Сейгън се подсмихна.
— Набавих ги преди известно време и изглежда, не съм събудил ничие подозрение.
— Оръжието, което сте използвали, е предназначено за рреи — посочи Сейгън. — Странен предмет за една енешанска база.
— Вероятно са ги взели от нашия кораб, когато го нападнаха — обясни Кайнен. — Сигурен съм, че ако претърсите базата, ще откриете и други ррейски инструменти.
— И така, да сумираме: вие и вашата група медицински специалисти попадате в плен на енешанците преди неопределен период и те ви докарват тук и ви държат принудително и в изолация от вашите сънародници. Не знаете къде се намирате, нито какви са плановете на енешанците по отношение на вас.
— Точно така — потвърди Кайнен. — Освен че вероятно не са искали никой да разбере, че ме държат в плен тук, защото един от тях накрая се опита да ме убие.
— Вярно — рече Сейгън. — Боя се, че сте извадили по-голям късмет от колегите си.
— Не разбирам за какво говорите.
— Вие сте единственият оцелял ррей — рече Сейгън. — Останалите са застреляни от енешанците. Повечето от тях са били в помещенията, които нарекохте казарми. Намерихме един близо до лабораториите.
На Кайнен му призля.
— Лъжете!
— За жалост не.
— Вие сте ги избили — възкликна гневно Кайнен.
— Енешанците се опитаха да ви убият — спокойно каза Сейгън. — Защо да не избият и вашите колеги?
— Не ви вярвам.
— Разбирам ви. Но това е самата истина.
Кайнен потъна в мрачно мълчание. Сейгън му даде малко време.
— Добре — въздъхна Кайнен накрая. — Да чуя какво искате от мен.
— Първо на първо, управител Кайнен — рече Сейгън, — искаме да чуем истината.
Трябваше да изминат няколко секунди, преди Кайнен да си даде сметка, че се обръщат към него с името и титлата му.
— Но аз ви казах истината — възрази той.
— Глупости — сряза го Сейгън.
Кайнен посочи уредбата.
— Отново не получих точен превод на това.
— Вие сте управител Кайнен Суен Су — почна Сейгън. — И макар да е вярно, че имате известна медицинска подготовка, основните две направления на вашите научни изследвания включват ксенобиология и полуорганични невронни мрежови отбранителни системи — две направления, които според моето скромно
