При ангина лекарят трябва да прегледа детето. Необходимо е бързо и пълно ликвидиране на възпалението с-някой от съвременните препарати, за да се избягнат всякакви усложнения. (Действието на препарата трябва да продължи поне 10 дни.) Процесът на оздравяване често е бавен. Ако се увеличат лимфните възли на врата и ако детето е бледо или продължава да прави малка температура, считайте го за болно и дръжте връзка с лекаря.
643. Други заболявания на гърлото. Съществуват и други заболявания на гърлото, причинени от различни възбудители на инфекции. В медицината те се наричат фарингити. В началото на всяко простудно заболяване много хора усещат леки болки в гърлото. Често при преглед на дете с повишена температура лекарят установява само леко зачервяване на гърлото. Детето може да усеща болки, а може и да не усеща. Повечето пъти зачервяването скоро минава, но дотогава детето трябва да стои в къщи. При повишена температура или ако детето изглежда неразположено или ако има по-силни болки в гърлото (даже и да няма повишение на температурата), трябва да се повика лекар. Ако той има съмнения за стрептококова инфекция, може да вземе секрет от гърлото за изследване или да предпише ефикасно лекарство, за да се предотвратят сериозни усложнения.
644. Увеличение на шийните лимфни възли. Лимфните възли, разположени от двете страни на шията, понякога се възпаляват и подуват в резултат на леко или тежко заболяване на гърлото. Най-честа причина за това е ангината. Лимфните възли могат да се възпалят по време на ангината или една-две седмици по- късно. Ако те видимо се подуят или температурата е над 38°C, трябва да се повика лекар. При някои случаи може да се наложи медикаментозно лечение, което е много ефикасно, ако се започне навреме.
След възпаление на гърлото лекото увеличение на лимфните възли на шията може да продължи със седмици, дори с месеци. Те могат да се увеличат и при зъбна инфекция, при възпаление на кожата на главата и други общи заболявания, като например рубеола. Съветвайте се с лекар за тях. Ако лекарят намира, че детето е, общо взето, здраво, леко увеличените лимфни възли не трябва да ви безпокоят.
СЛИВИЦИ И ТРЕТА СЛИВИЦА
645. Сливиците имат своето предназначение и не трябва да се отстраняват, ако не причиняват някакви смущения. През последните 50 години на сливиците се гледа като на причина за толкова многобройните смущения в организма, че мнозина ги считат за зловредни,. поради което трябва да се отстраняват час по- скоро. Това схващане е неправилно. Сливиците помагат за преодоляване на инфекциите и за изграждане резистентността на организма към инфекциозните причинители. Бедата е там, че особено в големите градове има толкова много инфекции, щото сливиците понякога не могат да се справят с тях и стават огнище на инфекциозните причинители, които би трябвало да се унищожават в тях. А когато се обремени третата сливица, тя става толкова голяма, че запушва задната част на носа. Това пречи на дишането и на оттичането на секрециите при възпаление на носната лигавица.
Сливиците са изградени от така наречената лимфна тъкан и наподобяват лимфните възли по шията, под мишниците и в слабините. Когато по съседство с тях има някакъв възпалителен процес, лимфните възли, включително и сливиците, се увеличават и се стремят да унищожат инфекциозните причинители и да създадат устойчивост на организма спрямо тях.
646. Сливиците у нормалните, здрави деца се уголемяват постепенно до 7-8-9-годишна възраст и след това постепенно размерите им намаляват. По-рано се смяташе, че прекомерно уголемените сливици са болни и трябва да се отстранят. Сега е установено, че размерът на сливиците сам по себе си няма толкова голямо значение. По-съществено е как функционират сливиците и дали в тях не се установява хронически възпалителен процес. Впрочем лекарят не се опитва да прецени тяхната големина през време или непосредствено след ангина, защото тогава те по всяка вероятност са увеличени. Ако сливиците и околните тъкани са винаги възпалени, те се поставят под съмнение. Понякога хронически възпалените сливици са причина за обща отпадналост, за хронична температура, за продължително увеличение на лимфните възли или други смущения. Лекарят ще реши дали сливиците са хронически възпалени.
Друга причина за оперативно отстраняване на сливиците са непрекъснатите и тежки ангини. Същият въпрос се поставя и при образуване на абсцес зад сливицата.
Понякога сливиците се отстраняват и по други причини, напр. поради чести простудни заболявания и възпаление на ушите, при ревматизъм и хорея, дори ако самите сливици не изглеждат болни. Но вероятността да настъпи подобрение при тези състояния не е голяма. Не е необходимо да се отстраняват оперативно сливиците (дори и когато са големи) у здраво дете, което рядко боледува от ангина и хрема. Затрудненията при храненето, заекването или нервността също не са основание за операция. Впрочем операцията може и да влоши състоянието на детето.
647. Третата сливица представлява израстъци от лимфна тъкан, разположени зад мекото небце, където носните канали се свързват с гърлото. Когато израстъците станат много големи, те запушват носните канали. Детето започва да диша през устата и да хърка. Аденоидните вегетации пречат за свободното изтичане на слузната и гнойната секреция от носа и по този начин способствуват да се удължат тежките простудни заболявания и възпаленията на синусите. Увеличената трета сливица може да запуши канала между носа и ушите и благоприятствува възпалението на ушите.
Най-често аденоидните вегетации се отстраняват оперативно поради дишане през устата, хронична хрема и синуит поради често рецидивиране на гнойния отит. Тяхното отстраняване не означава, че детето непременно ще започне да диша през носа. Някои деца продължават да дишат през устата по навик, а не поради запушване на носа (те като че ли се раждат с този навик). Носът на някои деца е запушен не от третата сливица, а поради подуване на тъканта в предната част на носа (например при сенна хрема или други форми на алергия). Премахването на третата сливица намалява само до известна степен опасността от възпаление на ушите.
При операция на сливиците третата сливица обикновено също се премахва, защото това е най-лесната част от операцията. От друга страна, често има основателни причини да се оперира само третата сливица, ако запушва носните ходове. В такива случаи сливиците се оставят, ако изглеждат здрави и не причиняват неприятности.
Аденоидните вегетации (третата сливица) винаги израстват отново до известни размери и организмът се стреми да струпа нови израстъци от лимфна тъкан на мястото на сливиците. Това не означава, че операцията не е била направена добре или че
’ Т. нар. ретротонзиларен абсцес. Бел. ред.
’ Това са т. нар. аденоидни вегетации. Бел. ред.
трябва да се повтори. Това означава само, че организмът се нуждае от лимфна тъкан в тази област и упорито се стреми да я възстанови. Но ако третата сливица порасне отново до размери, които причиняват сериозно запушване, може да се наложи повторна операция. Много рядко се налага повторно опериране на новите израстъци в областта на сливиците, защото те рядко стават огнище на хроничен възпалителен процес или на истинска ангина.
По принцип, ако операцията на сливиците и аденоидните вегетации не е съвсем наложителна, лекарите се стараят да я отложат, докато детето наближи седмата си година. За това има няколко причини. След 7- годишна възраст съществува тенденция сливиците да намалят размера си. Същевременно гърлото става по-голямо. Друга причина е, че под 7-годишна възраст сливиците много по-бързо порастват отново. Трета важна причина е, че малкото дете може да се изплаши от операцията и да стане нервно за доста дълъг период. Впрочем само боязливите и чувствителни деца изживяват операцията тежко. Но ако съществуват сериозни причини за премахването на сливиците в по-ранна възраст, операцията трябва да се извърши.
Ако тя не е съвсем спешна, по-добре е да бъде извършена през късната пролет или през есента, когато възпаленията на гърлото не се срещат толкова често. При наскоро прекарано простудно заболяване или ангина операцията обикновено се отлага с няколко седмици, за да не се поднови инфекцията. Операцията се избягва също така и през сезона на детския паралич, защото предразполага детето към тази болест в нейната най-опасна форма.
Някои въпроси, свързани с операцията, са разгледани в т. 613–616.
