оживее. Ако успее да диша през първите дни, по-късно няма лесно да се предаде. Докато достигне тегло 2250–2700 г, то е предразположено към простудни заболявания и към чревни инфекции повече, отколкото доносеното бебе, и по тази причина в болницата не допускат посетители. След като теглото му надхвърли 2700 г, няма причина за безпокойство. Недоносеното дете не само се справя с живота, както и доносеното, но е доказало, че има допълнителна жизнеспособност.
По-рано родителите се тревожеха от ослепяване на недоносеното дете вследствие на ретролентална фиброплазия. В продължение на много години това състояние озадачаваше лекарите. С подобрените методи на отглеждане на недоносените деца те успяха да спасят живота на все повече бебета и все пак значителен брой от децата с най-ниско тегло ослепяваха. Накрая бе установено, че големите количества кислород, използувани за запазване живота на бебето с най-тежка степен на недоносеност, причиняваха слепота. Днес някои бебета все още се нуждаят от кислород, за да оживеят, но лекарите им осигуряват минималното необходимо количество и в резултат на това ослепяването е извънредно рядко явление.
748. Трудно е да преодолеете своето безпокойство. Родителите не могат да повярват, че когато недоносеното бебе достигне тегло 2700, то вече не се нуждае от повече грижи и внимание от всяко друго новородено дете. Отначало самият лекар ги предупреждава да не бъдат големи оптимисти и едва постепенно неговата увереност се засилва. По всяка вероятност бебето е трябвало да бъде в кувьоз под непрекъснатото наблюдение на лекари и медицински сестри и е трябвало да бъде хранено със сонда. През по-голямата част от времето родителите не са могли да се доближат до него. Майката е трябвало да излезе от болницата без него и в резултат на това и двамата родители в продължение на няколко седмици са водили странен живот — знаейки, че имат дете, но без да могат да почувствуват
това. Такива родители казват: „Бебето принадлежеше на болницата, а не на нас“.
Следователно няма нищо чудно, че те се чувствуват изплашени и неподготвени, когато лекарят им каже: „Вече можете да приберете бебето в къщи“. Те още не са набавили необходимите дрешки и принадлежности (майката е разчитала на повече време до края на бременността). Някой от двамата родители има лека простуда. Изникват множество дребни причини, които изглеждат много важни в подкрепа на убеждението, че не са подготвени още да го приберат в къщи.
Когато недоносеното бебе най-после бъде доведено в къщи, родителите се тревожат три пъти повече от всички останали млади родители за неща като температурата в стаята, телесната температура на бебето, дишането, хълцането, оригването на детето, ходенето по голяма нужда, приготвянето на млечната смес. режима, плача, коликите, разглезването. Могат да минат седмици, преди да добият увереност, и месеци, преди да се убедят, че бебето е толкова здраво, силно и добре развито, колкото всяко друго дете на негова възраст.
749. Загрижените съседи. Междувременно могат да възникнат и други затруднения. Съседите и роднините често се показват по-загрижени и по-разтревожени за бебето от самите родители. Те разпитват, възкликват, безпокоят се, така че правят живота на родителите непоносим. Някои от тях непременно искат да им разкажат всички невероятни истории, които знаят за това, колко крехки и податливи на заболявания са недоносените бебета. Даже и да бяха верни, такива истории са неподходящи за родителите. За тях е особено неприятно да слушат такива недостоверни истории в момент, когато се опитват да превъзмогнат собствената си загриженост.
Нищо друго не мога да кажа на родителите на недоносеното дете освен непрекъснато да се подсещат, че всички родители в това положение са изпитвали същите чувства и че ако непоколебимо продължават да се отнасят към бебето си като към нормално дете, накрая ще се убедят, че то наистина е такова.
750. Хранене. Ако бебето тежи около 2000 г, когато го доведете в къщи, то ще се нуждае от хранене на всеки 3 ч. през деня и на 4 ч. през нощта. Количеството, което то обикновено иска на всяко хранене, е около 75 г но съществуват доста големи различия. Когато достигне тегло 3200–3700 г то по всяка вероятност няма да иска да яде толкова често. Ако го храните, когато се събуди, интервалът понякога ще бъде 4 ч, понякога 3 или 3/2 ч. Ако е на твърд режим, когато достигне 3700–4200 г съветвам ви да го храните през 4 ч.
Когато достигнат 3200 и 4500 г, повечето бебета са готови да откажат едно от нощните шишета. Те проспиват храненето в 22 ч. и се будят в 23 или 24 ч. Бих посъветвал майката на недоносеното бебе да следи за тази готовност и да се възползува от нея, като го буди и нахранва, преди да си легне, с надежда, че ще спи непробудно до 4 или 5 ч. сутринта. Като му помага да се откаже от това хранене, тя ще се убеди, че то се развива нормално и в това отношение. При отказване от даденото хранене общото количество млечна смес се разделя в по-малко шишета.
Главното, от което трябва да се пазите в началото, е да не се опитвате да карате бебето да поема повече мляко (а по-късно и твърди храни), отколкото иска. Изкушението е голямо, защото то изглежда толкова слабичко. Вие смятате, че ако можете да го накарате да поеме малко повече, то ще напълнее по- бързо и по-добре ще може да се справя с бактериите. Но устойчивостта към инфекциите няма нищо общо с пълнотата на детето. Вашето бебе като всяко друго си има свой индивидуален начин на растеж и свой апетит. Ако се опитвате да му давате повече, отколкото иска, вие само убивате апетита му и забавяте наддаването на тегло.
Недоносеното бебе особено много се нуждае от редовно приемане на витамини. Лекарят трябва да го наблюдава да не развие анемия, защото желязото, което то е получило от майка си, е малко. Можете да започнете даването на твърди храни 6–8 седмици след връщането му в къщи. Макар и загрижени за неговия растеж, родителите трябва да подхождат тактично — да му дават време и възможност да привикне към тези храни и да увеличават количеството им само когато то пожелае. С други думи, избягвайте създаването на проблеми във връзка с храненето.
751. Други специални грижи не са необходими. Къпането във ваничка може да се започне, когато теглото на бебето достигне 2700–3200 г, и бих посъветвал майката да започне да го къпе, когато теглото му достигне 3200 г. Когато стане 3500 г то, както и всяко друго бебе, може да бъде извеждано навън и да му се отваря прозорецът на стаята, ако температурата навън е над 16°C. В студено време може да излиза, когато стане 4500 г.
Не е необходимо родителите да носят марлени маски дори и в началото когато бебето се прибере в къщи. То трябва да свикне с обикновените домашни бактерии. Бебето не трябва да бъде в контакт с външни хора, болни от простудни заболявания или от друга инфекция, но това се отнася в същата степен и до всички останали бебета и деца. В други отношения специални предпазни мерки не са нито необходими, нито разумни.
РЕЗУС-ФАКТОР
752. Ако във вашето семейство съществува несъвместимост по отношение на резус-фактора, вие се нуждаете от лекарска помощ, за да разберете какво отражение ще има тази несъвместимост във вашия конкретен случай. За общо сведение тук е даден кратък обзор на този сложен процес.
Повечето хора имат в кръвта си положителен резус-фактор. Малцина имат отрицателен резус-фактор. Ако и мъжът и жената имат положителен или отрицателен резус-фактор или ако жената е положителна, а мъжът — отрицателен, проблем не съществува.
Понякога възникват затруднения, ако мъжът е положителен, а жената — отрицателна. При това положение, което се среща веднъж на 8 брака в САЩ, някои от децата наследяват положителния резус- фактор от баща си. В такъв случай, ако едно бебе с положителен резус-фактор се развива в утробата на майката с отрицателен резус-фактор, част от неговата кръв може да проникне в кръвта на майката през плацентата, особено през време на раждането. Тогава в организма на майката се образуват защитни антитела, които унищожават тези кръвни клетки (както у всички нас се образуват антитела срещу причинителите на морбили, за да ги унищожат, когато повторно атакуват нашия организъм). Но ако в кръвта на майката се образуват антитела срещу резус-положителните кръвни клетки на бебето, те се връщат обратно през плацента, навлизат в кръвообращението, разрушават част от кръвните му клетки. Ако бъдат унищожени много от тях, скоро след раждане бебето става анемично и разрушените клетки предизвикват заболяване с жълтеница.
При първото раждане организмът на майката не успява да създаде антитела, които разрушават резус- положителните кръвни клетки на бебето, но при всяко следващо такова бебе кръвта й става все по-
