възможности. Може би ще се намери място за параван между леглата.
Дали детето трябва да спи само или с друго дете е до голяма степен практически въпрос. Най-добре е, ако е възможно, всяко дете да си има отделна стая, особено когато стане по-голямо. Там то може да държи своите неща и да остава само, когато поиска. Главното неудобство, когато две деца са в една стая е, че се будят едно друго в неподходящо време.
251. По-добре е да не пускате детето в леглото си. Понякога, когато малкото дете се буди изплашено нощно време (може непрекъснато да идва в стаята на родителите или настойчиво да плаче), родителите го вземат в леглото си, така че всички да могат да поспят. В такъв момент това изглежда най-практичното разрешение на въпроса, но обикновено се оказва погрешно.
Даже през следващите седмици детето и да престане да се страхува нощно време, то не иска да се откъсне от сигурността на родителското легло и много трудно се отвиква. Така че винаги връщайте детето в собственото му креватче. Като правило е разумно да не вземате детето в леглото си по никаква причина (даже и когато бащата е в командировка).
ВРЕМЕ ЗА ИГРА
252. Бъдете общителни с вашето бебе. Когато сте с вашето бебе, дръжте се спокойно и дружелюбно. То добива чувство за това, колко много значите един за друг през времето, когато го храните или къпете, когато го обличате и подсушавате, когато го държите или просто седите с него в стаята. Когато го прегръщате или му говорите, когато му показвате, че го смятате за най-прекрасното бебе на света, неговият дух израства така, както костите му растат от млякото, Ето защо ние, възрастните, инстинктивно говорим по бебешки и клатим глава, когато се обръщаме към бебе, даже и такива възрастни, които иначе се държат с достойнство и резервираност.
Неопитният родител има следният недостатък: толкова сериозно приема своите задължения, че забравя да се радва. Тогава и той, и бебето губят нещо.
Разбира се, не искам да кажа, че непрекъснато трябва да му говорите, когато е будно, или постоянно да го друсате или гъделичкате. Това би го изморило и в крайна сметка ще го възбужда и разглези. В 90% от времето, което прекарвате заедно, можете да мълчите. Именно нежното и непринудено общуване е полезно за него и за вас. Това е успокоението, което чувствува, когато го вземете на ръце, любящият и спокоен израз на лицето, което го гледа, и нежният глас, който му говори.
253. Общуване без разглезване. Въпреки че е полезно по време на игра бебето да бъде близко до майка си (заедно с братчета и сестричета, ако има такива), така че да може да я вижда, да й гука, да я чува как му говори, понякога да му показва как да си играе с нещо, не е нито необходимо, нито разумно то да седи само в скута й или в ръцете й и да иска да го забавлява през по-голямата част от времето. То може да се радва на нейната компания, да извлича полза от нея и все пак да се учи как само да се занимава. Ако младата майка така се радва на своето бебе, че го държи на ръце или играе с него през по-голяма част от времето, когато е будно, то няма да иска да стои само и ще настоява за още по-голямо внимание (вж. т. 280, 281).
254. Неща за разглеждане и играчки. Малките бебета след обяд започват все по-рано да се събуждат. Тогава те искат да правят нещо и търсят известно общуване. На два, три и четири месеца им е приятно да гледат ярко оцветени или държащи се предмети. Навън обичат да наблюдават листата или сенките. В къщи те си разглеждат ръцете, картините по стените. Можете да купите наниз от ярко оцветени пластмасови предмети, които да закачите между най-горните перила на креватчето. Сложете ги така, че когато бебето се протегне, да може да ги стига, а не точно над лицето му. Можете и сами да нарежете от картон различни форми, които да облепите с цветна хартия и да ги окачите на тавана или на лампата, така че при движение на въздуха да се въртят (обикновено те не са достатъчно здрави, за да си играе бебето с тях, нито пък са безвредни за дъвкане). Можете също да окачите подходящи домакински предмети, така че кърмачето да може да ги достига, напр. лъжици, пластмасови чаши. И не забравяйте, че след време всичко това ще влезе в устата на бебето. Към 6-месечна възраст най-голямото удоволствие на бебето е да хваща и да лапа различни предмети, нанизи от пластмасови предмети (подходящи за неговата възраст), дрънкалки, пръстени, плюшени животни и кукли, домакински предмети, които не могат да го наранят. Не допускайте кърмачето и малкото дете да си играят с предмети или мебели, боядисани с оловна боя, или с играчки от тънък целулоид, който може да бъде сдъвкан на малки, остри парченца, или пък с малки стъклени мъниста и други предмети, с които може да се задави. Извадете металните свирки на гумените животни.
Всеки следобед, когато бебето се отегчи да седи в креватчето, поставяйте го в кошарката близко до мястото, където работите или почивате. Ако ще използувате кошарка, бебето трябва на три-четири месеца да свикне с нея, преди да се е научило да сяда или да пълзи и преди да е изпитало свободата, придвижвайки се по пода. В противен случай то от самото начало гледа на нея като на затвор. Когато започва да сяда и да пълзи, интересно му е да се стреми към неща, които са на един-два метра от него, да хваща по-големи предмети, като готварски лъжици, тенджери, цедки. Когато се отегчи в кошарката, можете, да го сложите да седне на пружиниращо столче или столче с масичка. Добре е накрая свободно да попълзи.
255. Кога да вземете кошарка. Не е необходимо непременно да имате кошарка. Някои психолози и лекари са против, защото смятат, че тя лишава пълзящото бебе от възможности да опознава и да добива самостоятелност. Аз разбирам това теоретично възражение, но ми се струва, че няма доказателства нито за, нито против. Обикновено съм предлагал кошарка от чисто практични съображения, като голямо улеснение, особено за заетата майка. Поставена във всекидневната или в кухнята, където майката работи, тя осигурява на бебето компания, която не може да има в своята стая, и възможност да вижда всичко, което става. По-късно му става интересно да слага играчки извън кошарката и отново да ги прибира. Когато започне да се изправя, то може да се държи за перилата на кошарката и има твърда основа под краката си. При хубаво време то може да седи в кошарката си на верандата и да наблюдава околния свят.
256. Пружиниращият стол е също полезен, след като бебето се е научило да сяда с изправен гръб и преди да е проходило. При някои от тези столчета основата, която ляга на пода, не стига достатъчно напред, така че когато бебето започне много да се друса, може да обърне стола напред. Бащата може да поправи това, като постави по-дълги дървени релси на основата. Друг начин да се ограничи изхвърлянето нагоре е да се върже задната част на пружините към основата, така че седалката да не може да се вдига много високо. Не ви съветвам да държите детето на стол през цялото време, когато е будно. То трябва да има възможност да пълзи и да се научи да се изправя.
ХОДЕНЕ ПО ГОЛЯМА НУЖДА
257. Мекониум. През първия и втория ден след раждането изпражненията на кърмачето представляват зеленикавочерна, хомогенна лепкава материя, наречена мекониум. След това те стават кафявожълтеникави. Ако бебето не се е изходило до края на втория ден, трябва да уведомите лекаря.
258. Естествено храненото кърмаче може да има много или само няколко изпражнения. В първите седмици естествено храненото кърмаче обикновено се изхожда по няколко пъти на ден. Някои деца се изхождат след всяко кърмене. Изпражненията са обикновено светложълти на цвят. Те могат да имат по- своеобразна консистенция или наподобяват гъста крем-супа. Никога не са много твърди. Много естествено хранени кърмачета започват да ходят по-рядко, когато станат на 1, 2 или 3 месеца. Някои ходят веднъж на ден, други веднъж на два дни и даже по-рядко. Това сигурно ще разтревожи майката, която смята, че всеки човек трябва да ходи поне веднъж на ден. Но няма защо да се безпокоите, стига на бебето да му е добре. Изпражненията на естествено храненото кърмаче остават меки дори и когато то ходи веднъж на 2–3 дни.
Някои от тези естествено хранени кърмачета, които ходят рядко, започват да пъшкат и да се напъват като минат два-три дни, а когато изпражненията излязат, те са като крем-супа. Единственото обяснение, което мога да дам, е че изпражненията са течни и не предизвикват нужния натиск върху вътрешността на ануса, откъдето излизат. По този въпрос се съветвайте с лекаря. Обикновено помага прибавянето на малко твърди храни, въпреки че бебето още не се нуждае от тях. Две до четири чаени лъжички пюре от сини сливи дневно (варени или консервирани) обикновено действуват добре. В такива случаи няма нужда от
