заспиват към 9 часа сутринта, може да покажат, че не искат да спят сутрин, или да започнат все по-късно да заспиват. Ако бебето заспива късно сутринта, следобедният сън и съответно времето за лягане след вечеря се преместват по-късно. Детето може изобщо да откаже да спи след обяд. В този период бебето мени своите навици от ден на ден и може да се върне отново към сутрешния сън в 9 часа, въпреки че в течение на две седмици е отказвало да спи, така че не правете прибързани заключения. Трябва да се примирите с това неудобство при мисълта, че то е временно. Някои кърмачета, които не искат да спят рано сутринта, могат да се слагат в леглото към 9 часа да полежат или да поседят тихичко за известно време. Но някои бебета само се сърдят, ако ги сложите в креватчето, когато не им се спи, и вие нищо не можете да направите.
Ако на бебето му се приспива точно преди обяд, майката трябва да премести за няколко дни обяда малко по-рано — в 11,30 или даже 11 часа. Тогава дългият дневен сън ще бъде непосредствено след обяда. Но известно време, след като кърмачето е преминало към еднократен сън, било сутрин или след обяд, то може да бъде силно изморено преди вечеря. Както един мой приятел — лекар, каза: „В живота на бебето има период, когато двукратният дневен сън му е много, а еднократният не е достатъчен“. През този период можете да помогнете на бебето, като малко по-рано му давате вечерята и след това го слагате да спи.
Не оставайте с впечатление, че всички кърмачета на една и съща възраст по един и същ начин се отказват от сутрешния си сън. Едно бебе се отказва на 9 месеца, друго на 2 години спи два пъти дневно и това му се отразява добре.
ДЕТЕТО ВЕРОЯТНО ЩЕ ПРОМЕНИ ОТНОШЕНИЕТО СИ КЪМ ХРАНАТА
408. То става по-придирчиво. Във възрастта към 1 година бебето променя своето отношение към храната. То става по-придирчиво и му се яде по-малко. Това не трябва да ви учудва. Ако детето продължаваше да яде толкова много и да наддава така бързо, както малкото бебе, то би станало цяла планина. Сега то като че ли чувствува, че има възможност да огледа яденето и да се запита: „Кое изглежда хубаво днес и кое не?“ Какъв контраст в сравнение с поведението му на 8 месеца! Тогава то изпитваше страшен глад, когато дойдеше време за ядене. То жално плачеше, докато майката му връзваше лигавчето, и се навеждаше напред за всяка хапка. Нямаше значение какво му е сервирала. То бе твърде гладно, за да обръща внимание на това.
Съществуват и други причини, които го правят придирчиво. То вече започва да разбира, че е отделна личност със собствени вкусове и желания. Затова то вече става по-решително, когато отказва някоя храна, във вкуса на която по-рано то само се е съмнявало. Паметта му също става по-добра. То може би си мисли: „Дават ми да ям редовно, така че винаги имам възможност да си взема толкова, колкото искам“.
При никненето на зъби апетитът често пъти намалява, особено когато пробиват първите кътници. В продължение на дни детето може да изяжда само половината от обичайното количество, а от време на време изцяло отказва някое ядене. И накрая, може би най-важното е, че апетитът естествено се мени от ден на ден и от седмица на седмица. Ние, възрастните, знаем, че някои дни се нахвърляме на голяма чаша доматен сок, а друг път отдаваме предпочитание на граховата супа. Същото се отнася и до по-големите деца и до кърмачетата. Но у децата под една година това не личи много, защото през повечето време те са твърде гладни, за да откажат нещо.
409. Експерименти на доктор Дейвис. Доктор Клара Дейвис си бе поставила задачата да изясни какво биха яли децата, ако им се предостави възможността за избор измежду множеството разнообразни и питателни храни. Тя не започва с по-големите деца от страх, че те вече имат известни предубеждения към храната. Тя избира три бебета на възраст между 8 и 10 месеца, които са били само на кърма, и ги поставя в условия, при които е можела внимателно да ги наблюдава. Ето как ги е хранила. При всяко ядене сестрата поставяла пред децата 6 до 8 блюда с различни обикновени питателни храни. Имало е зеленчуци, плодове, яйца, каши, месо, черен хляб, мляко, вода и плодови сокове. На сестрата е било казано да помага на бебето само след като то покаже какво иска. Осеммесечното бебе се навеждало напред, потапяло юмруче в настърганото цвекло и се опитвало да го облизва от ръката си. При това на сестрата било разрешено да му даде една чаена лъжичка цвекло. След това тя трябвало отново да чака проявата на избор: цвекло или може би ябълков сок.
Доктор Дейвис установява три важни неща. Първо, бебетата, които сами избират своята храна, се развиват много добре — нито едно от тях не е много напълняло или пък много отслабнало. Второ, всяко дете в продължение на даден период е избрало меню, което според специалистите е било добре балансирано. Трето, апетитът на децата много се е променял от едно хранене на друго и в различните дни. Отделните яденета не са били добре балансирани. На няколко хранения подред кърмачето е искало предимно зеленчуци. След това предпочитало да яде продукти, съдържащи нишесте. Понякога започвало да яде прекомерно само цвекло, напр. на едно хранене то изяждало четири пъти повече, отколкото би изял възрастен човек. И след това обилно ядене не е повръщало, не го е боляло коремчето, нито е получавало разстройство. Понякога бебето е пиело по един цял литър мляко след обичайната храна, а на следващото хранене не е искало почти никакво мляко. Едно бебе на няколко пъти е изяло 6 сварени яйца след обичайното хранене. Д-р Дейвис е следила как бебетата са приемали говеждо месо в продължение на много дни. Известно време едно от децата е изяждало средна порция говеждо месо, след това апетитът му за говеждо месо се е увеличавал. Понякога в продължение на няколко дни детето е приемало четири пъти повече говеждо месо, отколкото се смята за нормално, и след това постепенно е намалявало количеството. Начинът, по който апетитът към говеждото месо постепенно се увеличавал и след това намалявал, е подсказвал на д-р Дейвис, че детският организъм е изпитвал остра нужда от някое вещество, което се съдържа в говеждото месо, и тази потребност в продължение на дни е оказвала влияние върху апетита на детето. След време д-р Дейвис проведе редица експерименти и с множество по-големи деца, даже и с болнични пациенти и установи същите резултати.
410. Какво могат родителите да научат от д-р Дейвис. Добрите резултати от този експеримент не доказват, че майката трябва да предоставя на бебето си за избор 6 или 8 блюда на всяко хранене като ордьоврите в шведски ресторант. Но те показват, че майката може да се довери на своето дете само да си избере какво да яде, ако тя му сервира разумно разнообразни и балансирани естествени, нерафинирани храни, които то в момента яде с най-голямо удоволствие. Това означава, че майката може да остави детето да яде и по-големи количества от някоя храна, която му е вкусна, без да се безпокои за последствията. Нещо повече, този експеримент показва, че майката не трябва да се тревожи, когато то временно започне да отказва някой зеленчук.
Трудно е за нас, съвременните хора, да имаме такова доверие в апетита на нашите деца. Ние твърде много сме слушали от учените какво трябва да ядем и сме забравили, че нашият организъм е знаел всичко това още преди милиони години. Всяка гъсеница знае точно какви листа са й нужни и отказва всякакви други. Еленът изминава километри до мястото, където може да намери сол, когато организмът му има нужда. Червеношийката знае какво е полезно за нейния организъм, без да е слушала нито една лекция. И затова няма нищо чудно в това, че човекът също така има известни инстинктивни познания относно това, което е полезно за него. Не искам да кажа, че детето или възрастният винаги ядат най-подходящото и че на родителите не е нужно да знаят как да съставят балансирано меню. Ако майката предлага на детето си на всяко ядене само понички и кафе, детето няма възможност да подбере добре балансирано меню независимо от силата на своя инстинкт. Важно е майката да знае ценните качества на зеленчуците, плодовете, млякото, месото, яйцата, нерафинираните зърнени храни, за да може да предложи такова разнообразие на своето дете, което да покрива всичките му нужди. Но също така важно е тя да знае, че й е необходимо да се съобразява с инстинктите на детето, че апетитът му естествено се мени, че в крайна сметка то ще си избере добре балансирано меню, ако у него не се създаде предубеждение към някои продукти.
411 . Дайте възможност на детето да се откаже временно от някои зеленчуци. Ако детето изведнъж откаже зеленчука, който е приемало охотно миналата седмица, оставете го. Ако не го уговаряте, следващата седмица или следващия месец детето отново ще се върне към него. Но ако настоявате да яде нещо, което в момента не му харесва, вие ще превърнете временното му отвращение в постоянно. Ако детето два пъти подред откаже някой зеленчук, две седмици не му го давайте. Естествено, че е неприятно за майката да купи специално за детето някаква храна, да му я приготви и сервира и то да я откаже, въпреки че до вчера я е харесвало. Трудно е за майката в такъв момент да не се разсърди и да не се
