Веригите на мисълта

трепти звездата над света —
топят се призраците нощни
под блясъка на Мисълта.
И ето, робът, сред огньове,
пристъпва с исполински ръст
и на вековните окови
разбива и последний къс.

,

Информация за текста

Това стихотворение е присъствало само в първото издание на стихосбирката „Да бъде ден!“.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5380]

Последна редакция: 2008-02-13 09:00:00