След...

— Ние идваме с мир — каза. — Пресякохме огромни пространства, за да ви посетим. Казвам се Морган, това са моите братя Хандрикс и Карев, ние сме хора на науката.

— Тогава говорете! — ревна Мбойна, не искаше племето да го обвини в слабост.

— Имаше голяма война — отпочна Морган, като гледаше изплашено скупчените около вожда воини. — Там, зад големите морета, белите хора си хвърляха един на друг мълнии. С тях те отровиха въздуха, водата и собствените си тела. Но ние бяхме сигурни, че някъде има кътчета, недокоснати от убиващата ръка на войната. Вашият остров е един от тях. Затова, велики вожде, позволи ни да се заселим и да живеем тук. Но нека първо ви покажем нещо, затова ще ви помолим за малко търпение.

От купищата нахвърлени в лодката предмети пришълците идвадиха метални кутии с малки отвори. После боязливо се приближиха до вожда и хората му, размахвайки към тях странните предмети. Някои от аборигените се скриха, други вдигнаха заплашително копия.

— Не се плашете — каза Морган. — Това са само играчки, създадени от нашата наука. Вижте — когато техните оченца са обърнати към вас, кутиите не издават никакъв звук. А вижте сега — белите хора обърнаха дупките към себе си и странните предмети започнаха изнервящо да дрънкат.

— Великото вълшебство — смаяно зашептяха аборигените.

— Великото вълшебство — повтори Мбойна с уважение и падна на колене пред белите богове и доказателствата за техната божественост.

После любезно покани гостите си в селото и след всичките ритуали и церемонии, ги убиха, накълцаха и поднесоха за вечеря.

Три дни и три нощи туземците почитаха своята мъдрост, подскачайки около огромни огньове, тъй като те също вече бяха богове. Малките кутийки бяха започнали да дрънкат магически и за тях.

,

Информация за текста

© 1960 Хенри Слесар

Henry Slesar

After, 1960

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/345]

Последна редакция: 2006-08-10 20:37:51