Микеланджело

На повалений мраморен отлом,
изнемощял, разбит той прислони се,
подпре чело на жилеста тъка
и погледът си в мрака устреми.
И мълком дълго той стоя. Полека
изстъпваха във паметта му редом
миналите, забравените дни —
и като птичка се из тях изви,
и впи в сърце му своя остър клъв
оная грозна мисъл, сам що вряза
на мрамора той: „Сладък е сънят
и нищо да не виждаш, да не чуваш,
това е най-честий земен дял —
не ме буди, ах, тихо говори!“
Ръката си отмахна той и сепнат
глава подъе — и видя ред по ред
пред погледа му да минават сенки:
в предсмъртни мъки раненият Раб
пред него се гърчее — но ни стон,
ни звук се из устата му не чува;
Давид, ръка замахнал — но от нея
към врагът камък не лети; Мария
над трупът на божествений свой син
там плаче — но сълза се не отроня
от нейните страдалчески очи;
навъсил се е Брут — но няма меч
в ръката му — и дали някой поглед
в душа му тайний замисъл ще схване?
И дълъг ред от сенки подир тях
минаваха, все тъй безмълвни, неми.
Ей най-подир разчорлен се задава
сам Еремия, вдаден в мрачни мисли —
но старият бърборец е притиснал
устата си с десница — да не би
И той неволно дума да изпусне…

Ядовно скочи майсторът… но миг —
и сенките изчезнаха. Един
Мойсей стоеше там пред него горд,
брада си счепкал с жилестите пръсти,
с навъсено чело, унесъл поглед
Бог знае де далеко… Во замая
пред него тъй застанал, неусетно
се майсторът отново в своя блян
унесе, блян през дълъг ред години
като мора на душата му притискал
и в ясен образ дирил въплощенъе.

И на просветна мисъл огнен шепот
пак затрептя на неговите устни:

— Лъжовни са, о, гений тъмен, твойте
примамливи слова! Ах, незавиден
живот живее онзи, който знай,
че на света се в временното само
живот живей. Възмогнати над него
живеят други — временната бренност
отхвърлят те и в туй, що е под нея —
в идеята — проникват. На света
един я в слово пламенно изказва,
друг в бой за нея лее си кръвта,
с длето на мрамор трети я изрязва
и я от днес изпраща в вечността!

И той, изправен, хвърли поглед горд
наоколо си; своя тежък млат
изви, замахна — и в несвяст удари
в коляното Мойсея, като викна:

— Идеята на времето пренес
ти в вечността… Мойсее, говори!

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Силвия Гогова и Виктор Гугушев

Публикация

П. П. Славейков, Събрани съчинения в осем тома, том 1. Български писател, С. 1958.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6633]

Последна редакция: 2008-04-22 10:00:00