Тъга

— Командире — внезапно заговори Маас, но оня не чуваше или не искаше да го чуе. — Командире, точка двеста деветдесет и шеста от устава гласи: „… ако командирът допусне нарушение на предидущата точка от устава, то спътниците са задължени…“

Командирът закри с окаляни ръце лицето си и през пръсти погледна своите спътници. Той жадно вдишвате мириса на пръстта, на тревата и ги гледаше умолително.

— Оставете ме! — простена той, когато спътниците му успяха да го вдигнат от земята. — Пуснете ме!… Какво знаете вие? Нищо не разбирате!… Маас, решението ти е нечовешко, чуваш ли, грешно е, грешно… На преустрояване ли искаш да те изпратя?

— Командире! — Наам невъзмутимо взе думата вместо другаря си. — Ние никога не грешим. Грешките са присъщи на хората. Ти ни обиждаш, командире! От раждането ни до ден днешен имало ли е случай аз или Маас да сме сгрешили? Не, капитане, не сме грешили. Никога не грешим!

Спътниците му го заключиха в кабината.

Командирът също помнеше точките на устава и бе убеден, че Маас и Наам вече няма да му позволят да стъпи на никоя друга планета освен на Земята.

Командирът продължи да търка окаляните си ръце, докато нещо не го погъделичка по пръстите. Приближи дланта към очите си и видя божата кравичка с наранено крилце… „Защо Маас и Наам са толкова жестоки? Защо и те не могат да мечтаят, да тъгуват, да си спомнят?… Може би затова са роботи? Или може би са човеци-машини, които са лишени от мечти, спомени, чувства…“

Спътниците на командира изучаваха планетата почти месец и половина по земно време. Те изкорениха сочната дъхава трева, която се виждаше през илюминаторите на кораба, за да не може техният командир да се заглежда в нея. После предадоха на електронния мозък безпогрешните си заключения от изследванията, че планетата е напълно годна за живот. И съгласно дадените нареждания сметнаха работата си за приключена. Без да губят време, те побързаха да излязат в Космоса и да се насочат към поредната неизследвана планета.

,

Информация за текста

© Карен Симонян

© 1987 Агоп Орманджиян, превод от арменски

Сканиране и разпознаване: Xesiona, 2008

Редакция: ultimat, 2008

Издание:

Карен Симонян. Планетата на двойниците

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна

Поредица: „Библиотека Галактика“ №85

Съветска — арменска, I издание

Съставител Агоп Мелконян

Преводач Агоп Орманджиян

Редактор Снежана Тодорова

Оформление Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Рисунка на корицата Текла Алексиева

Художествен редактор Иван Кенаров

Технически редактор Пламен Антонов

Коректори Паунка Камбурова, Янка Василева

Дадена за набор на 29.I.1987 г.

Подписана за печат на 9.IV.1987 г.

Излязла от печат месец май 1987 г.

Формат 70?100/32. Изд. № 2057

Държавна печатница „Балкан“, София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9699]

Последна редакция: 2008-12-06 13:30:00