— И защо ни казваш чак сега, пиленце ненагледно? — язвително го сряза Калтакът.
— Може би просто не исках да повярвам. Но ето че се оказа вярно…
— Кое, Умнико? — попита Шефът.
— Това, че тук нашата, човешката ниша е запълнена… Както най-вероятно е било и на „нашата“ Земя, преди да се появим и ще бъде след като изчезнем. Сигурно е закономерно. Очаквах го, но никога не съм предполагал, че ще стане точно така.
— Не ми казвай, че те мислят.
— Що пък не. Според мен по-чудното е, че са живи. Ето, обменят енергия, като управляват излъчването си, движат се, когато се втечнят, като така сигурно могат и да се размножават. К’во ше кажете ако дори са отишли по-напред от нас и имат нещо като вроден разум, а?! Един вид безусловен рефлекс…
— О, боже… — изпъшка някой.
— В отпуск е… — ухили му се гадно Пилотът.
— Но какво искат от нас? — изхленчи Шефът.
— Кой знае какво може да се е опитал да направи на онзи камък Гнусникът и така да сме ги привлекли. Или пък просто това е желание за контакт? А защо пък трябва ние да сме целта им? И защо изобщо си мислим, че те искат нещо?
Пилотът внезапно скочи на крака.
— Ако не се върна до тъмно залостете вратата — обяви той и преди някой да успее да го спре вече бързаше по пътеката.
Вечерта дойде, но от него нямаше и следа. Вече неочаквано от никого, към полунощ се почука. Шефът боязливо попита:
— Кой е там?
— Кой може да е, задник такъв? — чу се гласът на Пилотa. Той влезе и погледна насядалите хора.
— Какво сте ме зяпнали? Я ми ставайте от леглото!
Пилотът се отпусна с блажено изражение.
— Вече съм сигурен, че това са Те. Усетих мислите им… Като припомняне на нещо забравено… И знаете ли какво имат да кажат? — той се заля в неистов смях. — Те просто постоянно повтарят: „(Не) сме“.
Едва докоснатата струна иззвъня нежно, радвайки Го.
— Кой е там?
— Кой може да е, задник такъв? — чу се гласът на Пилотa. Той влезе и погледна насядалите хора.
— Какво сте ме зяпнали? Да не мислехте, че ще ви донеса от това? — попита той раздирайки робата си. Изведнъж на пода се изсипа катранен водопад, дрехата на Пилота се свлече на земята, а разпадащата му се глава изгъргори през смях:
— Хайде обратно, милички!… Е-96 ви очаква…
В този момент вратата се огъна под тежестта отвън.
Информация за текста
© Симеон Симов
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/818]
Последна редакция: 2006-08-06 15:29:57
