— Защо? — стенеше тя. — Защо?…
Сред наблюдателите цареше ужас. Не се получи така, както златистите бяха планирали. Но дори когато грешат, това има положителен ефект. С Касиди обаче трябваше да направят нещо.
Дадоха му прекалено големи способности. Може да улавя и да излъчва към тях простите емоции на другите земяни; това беше полезно за златистите, тъй като от тази информация те можеха да разберат какво представляват човешките същества. Но като направиха от Касиди център за разбиране на емоциите на другите човеци, златистите бяха принудени да лишат Касиди от неговия собствен център. Сега той причиняваше, без никакво наслаждение, твърде много злини. Биха могли да се позабавляват с това (както той се забавляваше) — все пак дължеше живота си на тях. Но той не бива да се гаври с останалите. Златистите установиха контакт с него и му излъчиха съответните инструкции.
— Не — отвърна Касиди. — Вие вече направихте всичко за мен. Няма да се върна.
— Необходими са още някои поправки.
— Аз не съм съгласен.
— Несъгласието ви няма да продължи дълго.
И както беше несъгласен, Касиди се отправи към Марс. Не можеше да се съпротивлява на техните заповеди. От Марс хвана кораб, извършващ редовни рейсове до Сатурн, и помоли да минат край Япет. Златистите го хванаха веднага, щом попадна в зоната им.
— Какво ще правите с мен? — попита Касиди.
— Ще променим полярността на лъченията. Повече няма да сте чувствителен към емоциите на останалите хора. Ще възстановим вашата съвест, Касиди.
Той възразяваше, но без никакъв резултат.
В сияещата сфера от златиста светлина те извършиха необходимите поправки. Златистите проникнаха в него, промениха го така, че да се измъчва от собствените си страдания, както лешоядът измъчва собствените си вътрешности. Това трябваше да им даде нужната информация. Касиди протестираше, но само докато имаше възможност да го прави.
— Не — изстена той, когато дойде в съзнание. В златистите сияния виждаше лицата на Мирабел и Люрин. — Не трябваше да го правите. Вие ме измъчвате сякаш… сякаш съм муха.
Никакъв отговор. Златистите го отпратиха обратно на Земята. Върнаха го към кулите от бял италиански варовик, към скърцащите улични тротоари, към приятния дом на 485-та улица, към светлината, към единадесетте милиарда земяни…
Златистите пуснаха Касиди да страда и да съобщава за своите страдания. Ще дойде време и златистите ще го освободят от страданията му. Но това време е още твърде далеч.
Това е Касиди: разпнат на собствения си кръст.
Информация за текста
© 1967 Робърт Силвърбърг
© Златомир Арсов, превод от английски
Robert Silverberg
Flies, 1967
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/764]
Последна редакция: 2006-08-06 15:29:32
