че материалният Граал сам по себе си не носи нищо, а само проявява абсолютния потенциал на човешките същества. И наистина, макар да са по природа богове, хората най-често са заключени в ужасна и разрушителна заблуда.
— Плод на познанието…
— Да, ние постоянно вкусваме от плода на двойствеността.
— Има ли начин да преоткрием загубената от нас божественост?
— Всъщност нашето божествено състояние никога не е било далеч от нас. От край време то се стреми да заеме отново мястото, което никога не е губило.
— Достатъчно е обаче да видим какво става около нас…
— Да, разбира се. Прав сте. От гледна точка на външното проявление е необходимо да изминем дълъг път, за да преоткрием истинската си природа. Това е въпрос на доброволно наложена дисциплина, която изглежда трудно осъществима за повечето хора. А универсалният Граал е посланието, според което всеки човек притежава тази божествена природа. Същевременно се стремим да осигурим материалния Граал, за да може колкото се може повече хора да постигнат конкретно абсолютното щастие. Важно е да правим разлика между двете неща — Спасението и Осъществяването. Осъществяването съответства на пълно преобразяване на индивида, от същото естество като постигнатото от Исус. Спасението съответства на преобразяване, което има за носител материална субстанция. Целта на Пасьорите е едновременно да разпространяват знанието за мистичния Граал и да дават на хората материалния Граал.
— Какво представлява материалният Граал при това положение?
— Материална субстанция, както ви казах, и метод за нейното използване — нещо като универсална алхимия, достъпна за всички или поне за повечето хора.
Кардинал Ди Сан Джовани прекъсна рязко своите обяснения. Направи ми знак да го последвам и се упъти към скрита врата под трибуната за хористите на Сикстинската капела. Тесен коридор, чиито амбразури позволяваха периодично мимолетен поглед към двора на средновековния палат, ни доведе до стълбище, по което се изкачихме до втория етаж.
Без да спира бавния си ход, кардиналът продължи да говори:
— Както знаете, Ренесансът е преоткриване на философските принципи на античността. Той е фантастичен период, даващ многобройни възможности. Но малцина са запознати със същинския му генезис. За това е нужно да се върнем във времето с няколко века назад…
След като намести ръкавите на расото си, кардиналът се позакашля, като да прочисти гласните си струни, и продължи:
— Във Флоренция през последното десетилетие на XV век група творци са се постарали да създадат нови изразни форми, да въведат нов подход и нови техники в изкуството. Между тях са най-големите художници — Леонардо да Винчи, Рафаело и Микеланджело Буонароти. Тяхното дело по същество е революционно, целта е да се постави отново човекът в центъра на космоса.
— Така започна най-славният период в изкуството, нали?
— Участниците в това дело, обединени в общество, което понякога назоваваме „Флорентинска школа“, споделят еднакви ценности, основани на философията на неоплатонизма; всеки от тях се стреми да изрази по свой начин божествеността на човека. Вие вече се запознахте изцяло с делото на Микеланджело. Леонардо да Винчи се опита многократно да го изрази в своето изкуство — един от примерите, разбира се, е Витрувианският човек — фигура на човешкото съвършенство, символизирано от кръга, в който се вписва.
— Дан Браун я споменава в „Шифърът на Леонардо“, нали?
— Но пак без да споменава истинското значение на тази рисунка. „Шифърът на Леонардо“, както вече знаете, е средство за прикриване на Голямата тайна под отломки от псевдоразкрития.
След като прекосихме малък бароков параклис и още едно помещение — прекомерно тъмно, за да мога да идентифицирам фреските, които го украсяваха, — навлязохме в зала, която незабавно разпознах, понеже я бях посетил по време на многобройните ми посещения в Рим — „Сигнатурата“, една от тъй наречените станци, живописвани от Рафаело. Тя отначало е била предназначена за работен кабинет и библиотека на Юлий II — папата завоевател, привлякъл голям брой художници в Рим. От едната й страна е изобразена Атинската школа — тази митична асамблея на всички философски направления, събрани около Аристотел и Платон, а от другата — Откровение за истината с централната фигура на Христос, заобиколен от ерудити, светци и богослови. След като ми предостави време да почувствам атмосферата в творбата на Рафаело, кардиналът продължи невероятната история на създаването й:
— Това произведение е нещо като „манифест“ на идеите на неоплатонизма според Рафаело. Знаете вероятно, че неоплатонизмът, който представлява мистиката на античността, е свързан с алхимията. Това най-ясно личи в произведенията на Ямблих, един от най-големите философи неоплатоници. Не напразно Козимо де Медичи заповядал неговият „Корпус Херметикум“ да бъде преведен преди произведенията на Платон. Тук, в „Сигнатурата“, Поезията е въздигната в ранг на висша мисловна категория, а Справедливостта, както учи Платон, заема най-високото място в моралната йерархия. Доминиращата тема на цикъла е идеята за Истината, Доброто и Прекрасното. Истината под двата й аспекта — откровена истина и рационална истина във философията. Доброто в Благочестието и в Правото. А Прекрасното, представлявано от Поезията. Не изпитвате ли чувството, че тази зала изразява дълбоката структура на Космоса?
— Тази зала ми напомня за изображението на мандалата, което намираме в азиатските религии.
— Азия наистина ни предоставя подходящ термин за това, но самият принцип никога не ни е бил чужд. Спомнете си розетките от витражите или лабиринтите на нашите катедрали. Подобна символика съществува и във великолепните арабески на мюсюлманското изкуство.
Свещеникът се завъртя в кръг, като че искаше да обхване с един поглед цялостния декор на Рафаело.
— Фигурите, украсяващи стените, не са абстрактни образи, а бележити дейци и исторически личности от XVI век, които едновременно с алегоричната роля, която им присъжда авторът, са грижливо индивидуализирани във физиономията и поведението. Чрез това Рафаело иска да ни накара да осъзнаем безграничната стойност на всеки индивид; големите дейци на Ренесанса са тук само наши представители. Със своя пример те ни показват за каква божествена висота може да претендира човешката душа, когато потенциалът й започне да се изявява с пълна сила. Тези творци са били наричани божественият Рафаело, божественият Леонардо, божественият Микеланджело… Народът е намерил точната дума, за да изрази своята почит към тях!
Докато говореше, все повече долавях одухотвореността и откритостта, които излъчваше. Тези качества отначало не ми бяха направили впечатление, вероятно защото бях изцяло погълнат от осанката и достойнството му. С широк замах на ръката кардиналът насочи вниманието ми към купола.
— Вижте сега тези четири малки сцени на свода — продължи той. — Те изразяват съответствието между четирите стихии, като съчетават Справедливостта със Земята, Философията с Водата, Поезията с Въздуха и накрая Богословието с Огъня. Тези съответствия изразяват основен принцип — процесът на преобразяване предизвиква промени както в тялото, така и в духа на човека и оформя една божествена цялост. Всяка от материалните сили, които съставляват нашето тяло и нашата вселена, е сюблимирана в една от Благодетелите, които формират Мъдростта…
След като каза това, моят учител се завъртя бавно в кръг, обърна се към фреската, изобразяваща Атинската школа, и ми направи знак да се приближа.
— Вижте как Платон сочи с пръста си небето. В неговия жест се заключава самата есенция на философската доктрина по типичния метод на Рафаело, който успява да конкретизира най-сложните идеи чрез най-прости жестове.
Цялата поредица от образи и символи изразяваше идеята за хармония по начин, който до този момент не бях срещал никъде другаде. Забелязах например, че всички тези философи са разположени на една и съща въображаема плоскост на равенство. Главите им описваха нещо като хоризонтала, която преминава през цялата картина, в чийто център се намира пръстът на Платон, насочен по посока на откритото небе.
— Макар че във Ватикана има бюстове на Платон, отличаващи се с голяма външна прилика — продължи той тихо, — Рафаело е настоял да го представи с чертите на Леонардо да Винчи. По този начин е изразил
