Свиване на времето

Петер Сабо СентмихайСвиване на времето

Д-р Джордж Хайд, асистент от катедрата по физика при Норуичкия университет, широкоплещест, забележимо пълничък младеж, на 3-ти октомври 1981 г. поръча такси от един хотел в Лондон и в изтъркан от употреба куфар постави приспособленията за експеримента, който трябваше да извърши пред учените на Роял Асошиет.

В таксито още веднъж прегледа записките, които бе написал на малки листчета, и постоянно ги разбъркваше като карти. Името на д-р Джордж Хайд бе непознато дори в по-тесните кръгове от специалисти и тъкмо затова учените от Роял Асошиет прочетоха с известно недоумение и недоверчивост поканата:

Д-Р ДЖОРДЖ ХАЙД Ви кани на представление за структурата на време-пространството и за някои инстабилни времеформации. След беседата публично ще се извърши физически експеримент.

Хайд бе готов за всичко лошо, но празната аудитория на Роял Асошиет надхвърли и най-тревожните му предчувствия. Няколко негови приятели и познати съставяха множеството от присъствуващи. Самите те бяха млади учени, но имаше и няколко скучаещи журналисти, чиито вестници в природонаучната си рубрика бяха задължени да отбелязват всяка публична изява в Роял Асошиет.

Хайд се огледа, изтри с кърпичка очилата си и смутено започна да говори, като си играеш с листчетата, събираше и ги разбъркваше, след това изтърва цялата папка с книжа. Журналистите дискретно се подсмиваха.

— Госпожи и господа! Ние сме толкова малко тук, че ще бъде нескромно от моя страна да злоупотребявам дълго с времето ви… Затова бих искал да ви представя само най-същественото от моите изследвания… Общоизвестно е, че привържениците на теорията за „растяща вселена“ през последните десетилетия изоставиха аргументите си за теорията за „спокойното състояние“ на вселената. Ето тук са изчисленията ми… — Хайд нервно опипа записките-хартийки с различен цвят и форма, които отново се разпръснаха. — Но това сега не е най-главното. Въз основа на моите изчисления доколкото структурата на световното пространство е хомогенна, вследствие единството на време-пространството, заедно с разширяването на вселената пропорционално се свива и времето. Дълго се борих с тази теория, дълго време считах всичко това за фантасмагория, докато през 1976 г. д-р Робърт Ерлих, американски физик, не достигна до извода, че времето не е непрекъснато. Според него трябваше да съществува един „кронон“ — възможната най-кратка продължителност в природата, което е билионна част от двубилионната част от секундата на най-малкото времеединство. Ако това искаме да запишем с числови знаци, то между десетичната запетая и двойката трябва да има 23 нули…

От теорията на Ерлих следва също така, че тя се отнася само за елементарните частици, че времето не е непрекъснато, не е непрестанно, а квантово, ако щете, дори „ронливо“ по природа. Физически от това следва, че квантите на времето се ускоряват или забавят, настъпва липса на непрекъснатост или „времето спира“. Но това означава, че и квантовото време не гарантира реверзибилитирането на причинните процеси: тоест, причината и причинителят биха могли да сменят своите роли. В лабораторни условия успях да бомбардирам продължително с кронони една част от пространството — един алуминиев лист и посредством него едно тяло, на което едната му страна бе откъм алуминиевия лист. Ако желаете, бих могъл да демонстрирам времето и съответно възвратимостта на причинните процеси.

Аудиторията наблюдаваше с интерес Хайд, докато извади от куфара един блестящ метален лист, разположи го на масата, после измъкна няколко чаши и яйца. Публиката започна да се подсмихва. Усмихваше се и силно потящият се Хайд.

— Зная, че е забавно да се извършват такива експерименти в Роял Асошиет, но целта ми е посредством използуването на органична и неорганична материя да убедя съмняващите се в истинността на моето становище. Сега ще счупя тази чаша в алуминиева тавичка. Виждате, нали? Така, Сега ще поставя тавичката върху алуминиевия лист. Както виждате, в този момент чашата отново е здрава. Същия този експеримент ще направя и с яйцето. Моля!

Изпъвайки вратове, присъствувашите станаха и с учудване гледаха как счупеното лице, поставено над алуминиевия лист отново се превръща в здраво, а изместено оттам, пак се счупва. Хайд помоли някой от зрителите да извърши опита с яйцето и чашата. Атракцията явно се хареса на публиката. Всички се оживиха и клатейки глави, говореха, че отдавна не са виждали такива изкусни фокуси.

След лекцията имаше само два въпроса, които зададе един възрастен човек, за когото Хайд по-късно узна, че бил американският професор Фънли, един от най-големите авторитети в изследването на елементарните частици.

— Колко голяма част от пространството може да бомбардирате с „кронони“ и считате ли за възможно възвращаемостта на причинните процеси в живите организми?

— Засега най-голямата бомбардирана площ е колкото една пета, но считам за допустимо, че от тези листа може да се „открадне“ значително по-голяма площ… Яйцето също е жива структура, тъкмо и затова направих експеримент с него. Разбира се, ако положим един нефункциониращ организъм на такава реверзибилна площ, той не би могъл да възвърне живота си. Тук може да говорим само за виртуална реверзибилитарност…

— Според вас в момента в каква фаза на „свиване на времето“ се намира световното пространство?

Хайд се замисли, поглади косата си.

— Това е по-скоро философски въпрос… Трябва, естествено, да се проследи такава точка от времето, в която се разрушава досегашното равновесие на причинните процеси, тоест времето се „откача“. Животът на хората и колелото на историята все по-бързо ще започнат да се въртят в обратна посока… Но това е допустимо след един по-продължителен стадий, когато времето действително ще спре… тъкмо в това преходно състояние на уравновесяване…

Повече въпроси нямаше. Само някои дойдоха да поздравят Джордж Хайд, а мнозинството, подсмивайки се, се отдалечаваше. Сегашният секретар на Роял Асошиет не помоли младия физик да изготви писмено изложение от експеримента за изданието на годишната книжка. В лошо настроение Джордж Хайд тръгна за в къщи. Съпругата му Барбара го очакваше с празнична вечеря, но по лицето на мъжа си прочете, че няма голямо основание за празнуване.

На другия ден сред сутрешните вестници единствен „Обзървър“ споменаваше в няколко реда за представлението на Джордж Хайд: „Сред оскъдната публика протече представлението на младия възпитаник на Норвучкия университет, д-р Джордж Хайд. Интересната си теория бе придружил с няколко не твърде убедителни, но забавни фокуса, в които главната роля бе отделена на яйца и чаши. Според д-р Хайд структурата на време-пространството във вселената е такава, че заедно с растежа на пространството се извършва свиване на времето и възвръщане на причинните процеси. Явно и д-р Хайд е попаднал в стария капан: кое е първичното — кокошката или яйцето? Вероятно обаче и той няма да може да даде окончателния отговор.“

Джордж Хайд захвърли вестника и почервеня от гняв. В катедрата сега ще се подсмиват ехидно, а учениците ще се хилят зад гърба му.

— Не се ядосвай, скъпи! — рече Барбара, която вече бе чела вестниците. — Гениите рядко са разбирани от собствената си епоха.

Джордж Хайд изруга и тръшна след себе си вратата. Знаеше, че Барбара му съчувствува, но наивността й понякога го дразнеше.

В лабораторията прие поздравленията на колегите и традиционните закачки в такива случаи, после потъна в изчисленията си. Разполагаше с известни данни за размера на експанзията на вселената, най-вече чрез ефекта на Хубъл, но за времето можеше да се опира само на относителни оценки. По този начин за разрушаване на равновесието на време-пространството можеше да прави само предвиждания, където един-два милиона години едва ли можеха да окажат някакво влияние… Огорчен, изостави електронноизчислителната машина. Погледът му се спря на алуминиевия лист, който бе оставил до себе си. Върху него имаше една умряла муха. Това го изненада, защото се сети за въпроса за живите организми. Забърза към катедрата по психология, където един психолог с измъчен поглед години наред извършваше лабораторни експерименти с плъхове и бели мишки и от година на година все повече заприличваше на