Ако всичко се повтори...

мамули и се събудих с мириса им из цялото поле…“

„Не знам какво още бях писал“ — продължи да мисли Капитана.

Никой не нарушаваше тишината на тази планета. Само морето говореше нещо на брега.

Бях писал още, че почувствувах далечните ядрени тътнежи като земетръс и тогава от запад изгря едно друго слънце. Страшно беше с две слънца.

Инстинктът ми за съхранение подсказа: нашият космодром е пълен с деца, дошли са на тренировка. (Всяка неделя идваха „бъдещите космонавти“, както обичаха да ги назовават журналистите, идваха и тренираха всички манипулации, необходими за едно космическо пътешествие.) Подчиних се на тази мисъл и отплавах с тях, с петдесет деца, петдесет спасени човешки живота… Не са малко.

— Какво да ви кажа — проговори най-сетне Капитана. — Нашата планета вече е бездна…

— Защо бездна? — изтръпна дългунът.

Капитана разроши с пръстите на едната си ръка перчема му, после го прегърна. Не каза нищо. Децата видяха едно изкривено до болка лице да се мъчи да изглежда капитанско и от този миг те се почувствуваха мъже. Разбраха: от тяхната земя бяха останали двайсет бъдещи мъже и още приблизително толкова бъдещи жени… И нищо, че те знаят истината, нищо, че са запомнили думата ВОЙНА, те щяха да продължат човешкия живот по-мъдро. Тази пуста планета след време ще стане прекрасна градина, красива и вълшебна като в приказките. Тогава на нея ще живеят милиони хора, всеки ден ще се раждат хиляди розови бебета, децата ще се люлеят на дървени кончета и ще се чудят защо този технически прогрес е запазил толкова века дървените кончета; всяка година зрелостници ще напускат училищата и ще правят незапомнени абитуриентски балове…

— И така — Капитана се изправи, — Щурмане, събери пасажерите. Започва ден, първия…

Отправиха се към мравуняка от деца, който кръжеше около звездолета като покрай майка. Куполът отгоре блестеше на слънцето и удивително приличаше на географски глобус, като онези, които учителите на земята обичаха да показват на учениците си и да ги въртят с един пръст. Само че този беше обгорен и на места потъмнял — следи от бурното начало.

* * *

— Господа президенти — прозвуча ясната дикция на секретаря на ООН. — За днес филмът лекция завърши.

Персовизорите бяха изключени и вълна от шумното ежедневие ги върна отново в действителността. Президентите на великите сили бавно напуснаха залата. Навън предобедното слънце щедро раздаваше шепи радост, забързани минувачи гонеха поредната си цел, люлееха се детски колички, в близката градинка малки деца правеха замъци от пясък… Всички хора бяха заети, та не забелязаха как Земята тихо и мъдро пазеше равновесието.

,

Информация за текста

© Цветан Северски

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/999]

Последна редакция: 2006-08-10 20:34:44