Макар и леко, тя се изчерви.
При следващия залез, макар и скоро поправени, техните карти се оказаха непълни. Неправдоподобно назованата Скукл Ривър блуждаеше, отклонявайки се в блата, които топографските функции на техните очила не отличаваха от твърда почва. Две нощи групата се бореше с южната посока, отклонявайки се и връщайки се на запад, и много пъти Джудит би била напълно изгубена без сателитната навигация.
Тогава започна да вали дъжд.
Не им оставаше друг избор, освен да оставят чужденеца отзад. И той и Хари Работещия-за-Смъртта не бяха в състояние да пътуват при такива условия. Джудит остави грижата за двамата на Мария и Лиза. След няколко предупредителни думи, тя им остави чифт очила, даде указания как да направят лагер и колкото се може по-скоро да я последват, след като дъжда спре.
— Защо ни третираш като кучета? — попита я един нингландер след като отново тръгнаха. Дъждът се стичаше по пластмасовото му пончо.
— Защото не сте по-добри от тях.
— Аз съм едър и добре сложен — надуто произнесе той. — Имам фини мустаци и мога да ти дам много организми.
Другарят му се правеше, че не слуша, но за Джудит бе очевидно — и двамата имаха животински наклонности, независимо от това дали щяха да я съблазнят или не.
— Не и без моето участие — заяви вторият и обиден потупа кръста си, от където се разлетяха капки. — Аз съм мъж колкото който и да е канадец.
— Да — съгласи се тя. — За нещастие е истина.
Когато накрая дъждът спря, Джудит беше издигнала малка купчинка, която в топографската си идентификация щеше да представлява част от предпланините на Уелш. Извън тях се намираше обширно пространство, сред което стояха разпръснати буренясалите развалини на град от двайсет и първи век. Според нейния опит всички изчезнали градове си приличаха и никога не я беше грижа, че не е забелязала някой по-различен от останалите и не е имала информация за името му.
— Заемайте се с палатките! — нареди тя на нингландерите и те смъкнаха раниците си.
След това лениво постави „очилата“ си, за да се увери, че Мария и Лиза са направили лагер — така, както бяха инструктирани.
И изфуча от яд.
„Очилата“, които Джудит им бе оставила, висяха безполезни на вертикалната рейка на една от палатките. Двете жени изглежда не искаха и да знаят за тях, тъй като те ги заробваха, но чрез сателита отгоре, тя можеше да шпионира действията им в лагера, което и направи по обратния път.
Когато пристигна, тя ги завари седнали до техния охладителен стик, заобиколени от разхвърляните опаковки на половината от храната на групата и всичките й налични наркотици. Стикът беше включен на най-силна степен, тревата около него се бе покрила със скреж. По горната му част се беше събрал пласт от пепел с дебелина около инч.
Хари Работещия-за-Смъртта лежеше на земята, в близост до жените, които се хилеха смахнато, а лицето му бе замръзнало. Беше мъртъв.
Отстрани на кръга, частично видим през очилата лежеше чужденецът, все още привързан с колани за носилката. Той се кикотеше и пееше нещо сам на себе си. Жените се бяха показали щедри към него по отношение на наркотиците.
— Патетично хилав — каза Детето-на-Презрението, обръщайки се към него. — Не зная защо не си се удавил в дъжда, но смятам да те оставя извън топлото докато умреш, а после възнамерявам да се изпикая на тялото ти.
— Нямам намерение да чакам — изперчи се Триумфа-на-Волята и се опита да стане, но не можа. — Веднага — веднага да го направим!
Когато Джудит влезе в очертанията на лагера, крясъците и кикотенето замлъкнаха. Нингландерите спряха зад нея и отправиха несигурни погледи към жените и това, което се намираше зад тях. Въпреки простите им възприятия, изглеждаха шокирани от видяното.
Джудит отиде при чужденеца и му удари здрав шамар, за да привлече вниманието му. Той се втренчи смутено в превръзката, която повдигаше към лицето му.
— Това е детоксификатор, предназначен да премахне дрогата от телесната ти система. За нещастие, като вторичен ефект, той ще намали собственото ти производство на ендофрини. Страхувам се, че от това ще изпиташ болка.
Тя постави превръзката на ръката му и се обърна към нингландерите:
— Повдигнете го, аз ще бъда с вас.
Те се подчиниха. Когато ефекта на детоксификатора настъпи, чужденецът извика, но после се успокои. Джудит се обърна към предателките:
— Вие избрахте неподчинението. Много добре. Сега трябва да използвам допълнителен специалитет.
Тя извади своя АНКХ.
— Какво можехме да направим? — стисна гневно юмруци Детето-на-Презрението. — Половин дажби, а твоят галеник да изяжда целите. Ние да работим до смърт за да го носим. Ти мислиш, че аз съм ГЛУПАВА. Аз не съм толкова глупава и зная какво искаш да правиш с него.
— Той е клиент. Плаща си сметките.
— Какво представляваш за него освен една отвратителна малка маймунка? Той по-скоро би чукал крава, отколкото теб.
— Крава! — разтресе се от смях Триумфа-на-Волята. — Шибана крава! Мууу! — развика се тя.
— Ти знаеш ли защо небесните хора имат влечение към такива като теб и мен? — блеснаха очите на Детето-на-Презрението. — Жена мръсница. Понякога те идват в колибите извън Полюсен Звезден Град, за да хванат нещо добро и мръсно. Но след това винаги се измиват и се връщат към красивите си предишни навици. Пет минути след като някой от тях е излетял обратно в небето, няма дори да си спомни името ти.
— Мууу! Мууу!
— Вие не можете да ме разгневите — каза Джудит. — Защото сте само животни.
— Аз не съм животно! — разтърси юмрук към нея Детето-на-Презрението. — Отказвам да бъда третирана като такова.
— Никой не може да обвини някое животно, че то е такова. Но никой не се доверява на животно, което е доказало, че на него не може да се разчита. Изберете си едното от двете.
— Ако аз съм животно, тогава какво си ти, по дяволите? — почервеня от бяс лицето на жената, докато лицето на приятелката й остана наведено към земята.
— Животните — каза твърдо през зъби Джудит — трябва да се убиват без емоции.
И тя стреля два пъти.
Джудит не се надяваше да се върне пеша в Канада с така отслабналата си група. Наоколо се намираха множество развалини, те бяха истински резервоари на химически отрови, останали от дните, когато хората управляваха Земята. Ако тя нагласеше нейния АНКХ на най-опасната му степен, можеше да предизвика сияние, което да приведе в действие стотици аларми в Полюсен Звезден град и тогава управляващите щяха да пристигнат, за да я задържат. Разбира се, щеше да бъде хвърлена в затвора, но клиентът й щеше да остане жив.
Изведнъж Джудит дочу бумтене на двигател.
Високо в небето се появи силна светлина — толкова ярка, че ореолът й бе обкръжен от непрогледна чернота. Тя вдигна ръка, за да намали интензивността й и в центъра на блясъка забеляза малко тъмно петънце. Беше совалка, спускаща се от орбита.
Джудит се затича чупейки клоните на храсталака — толкова бързо, колкото можеше. След няколко кошмарни минути изкачи малко възвишение и намери нингландерите с чужденеца, помежду им. Те очакваха мекото приземяване на близката поляна, а съоръженията с които си пробиваха път сияеха в околната растителност.
— Ти ли повика това? — обвини тя чужденеца.
