Дракула

постарая по различни начини да ви бъда полезна както преди. Нещо се променя в мен и се чувствам по- свободна, отколкото бях напоследък.

Тримата по-млади мъже се зарадваха много на тези думи, но Ван Хелсинг и аз се спогледахме загрижено, без да кажем нещо.

Когато те излязоха, Ван Хелсинг помоли мисис Харкър да донесе преписа на дневника, който нейният съпруг бе писал по време на пребиваването си в замъка. Като останахме сами, той се обърна към мен с думите:

— Искам да ти кажа нещо, Джон… Когато мисис Мина произнесе думите, които толкова ни заинтригуваха, ми хрумна нещо. А то е следното: по някое време Дракула е влязъл във връзка с нейните мисли, разбрал е по този начин, че сме тук и сега полага усилия да ни избегне. За момента тя самата не го интересува много… Но тихо! Мисис Мина се връща и не искам тя да знае нищо за това, защо то отново ще изпадне в униние. Намираме се в много трудна ситуация и се страхувам повече от всякога. Остава ни само да се уповаваме в Бог.

С блеснал и щастлив поглед мисис Харкър влезе в стаята и предаде на професора преписа на дневника. Тя като че ли беше забравила за своето злощастие.

— Поисках ви го, — каза й Ван Хелсинг — защото искам тази вечер отново да прочета някои пасажи в него, отнасящи се до графа; възможно е в тях да открия нещо дребно наглед, което обаче да е от значение за сегашния етап от перипетиите ни.

— Това обаче, от което се страхувам аз, — каза внезапно със сериозен тон мисис Харкър — е вероятността той чрез мен да е узнал за нашето присъствие тук. Това подобие на телепатичен контакт по негово желание е извън обсега на волята ми.

— Така и изглежда, че е станало — отвърна професорът след кратко мълчание. — Затова по някакъв начин е направил корабът да отмине Варна и да пристигне в Галац. И смята, че след като се е изключил от мислите ви, не можем да го следим. Но тук греши, тъй като вие се включвате към неговите по моята воля!

Глава двадесет и шеста

Дневникът на Джонатан Харкър

30 октомври. В девет часа, малко след като пристигнахме в Галац, доктор Ван Хелсинг, доктор Сюърд и аз отидохме в агенцията и получихме позволение да се качим на борда на „Царица Екатерина“. Там говорихме с капитана на име Донелсън и той ни каза, че никога не е имал толкова учудващо леко и бързо плаване като това, при постоянно наличие на попътен вятър. Само че когато навлезли в Черно море, ги обгърнала гъста мъгла, която ги принудила да се движат в известна степен доста произволно, така че в крайна сметка вместо срещу Варна, се оказали до Галац. Тук още преди изгрев-слънце един човек представил пълномощно „от някой си граф Дракула“, както се изрази капитанът, да прибере сандъка. Разпитахме за въпросния човек и узнахме, че се казва Имануел Хилдешейм и че можем да го намерим на Бургенщрасе 16.

Заварихме Хилдешейм в канцеларията му и той ни осведоми, че бил получил писмо от някакъв си мистър дьо Вил от Лондон с искане да поеме един сандък, пристигащ по „Царица Екатерина“. Той трябвало да бъде предаден на Петров Скински, който имал вземане-даване със словаците, търгуващи по пристанището. Така че Хилдешейм изпълнил това и не знаел нищо повече по въпроса.

Докато разговаряхме с евреина, един мъж се втурна, останал без дъх от тичане, и съобщи, че в гробището „Свети Петър“ е било намерено тялото на Скински с разкъсано като от див звяр гърло.

Като се прибрахме, се посъветвахме и решихме, че вече можем да си позволим пак да имаме доверие в Мина.

Дневникът на Мина Харкър

30 октомври. Чрез моя хипнотичен транс знаем, че графът е в сандъка си и в лодка с гребла, движеща се срещу течението на някаква река. Оглеждайки картата, стигнахме до заключението, че най-вероятно това да е Прут или по-скоро Серет, чийто води се събират с тези на Бистрица, която пък тече край прохода Борго, откъдето до замъка на Дракула не е далече.

Лорд Годалминг заяви веднага, че ще се постарае да осигури някакъв по-бърз плавателен съд, за да се впуснем и ние по водния път, на което Морис добави, че едновременно с това ще препусне по брега на кон, за да засече вампира, ако той напусне реката. Професорът одобри тези идеи, но със забележката, че никой не трябва да пътува сам, защото словаците, на които вероятно е поверена грижата за сандъка, били хора със забележителна физическа сила. Така че се разбрахме доктор Сюърд да тръгне с Куинси, а Джонатан да придружава Артър с лодката. Колкото до мен, Ван Хелсинг настоя заедно с него да навлезем в самото сърце на владенията на врага ни. В началото съпругът ми се възпротиви, изплашен за мен от тази идея, но сетне склони, допускайки, че професорът има основателни причини да я предлага и отстоява.

По-късно. Мъжете проявиха завидна експедитивност в организирането на всичко. Това ми даде и повод да размишлявам за кой ли път върху чудодейната сила на парите. Без тях нямаше да е възможно малката ни екскурзия да бъде подготвена всичко на всичко за три часа. Четиримата ще тръгнат всеки момент, а що се отнася до Ван Хелсинг и мен, вече се снабдихме с достатъчно карти и в единадесет и четиридесет ще вземем влака за Верещи, откъдето ще се придвижим с някакъв впряг до прохода Борго. Смятаме да закупим такъв, за да бъде по-свободно движението ни и да не привличаме излишно вниманието.

Ще трябва да мобилизирам цялото си самообладание за раздялата с Джонатан, с когото може и никога да не се видим вече.

Дневникът на Джонатан Харкър

2 ноември. До този момент никакви следи от лодката, която преследваме. Преди да стигнем до Хунду, едни словаци ни казаха, че са видели голяма лодка, придвижваща се с необичайна скорост, но не знаеха, дали е свърнала по Бистрица или е продължила по Серет. Надявам се да срещнем Сюърд и Морис преди Страсба, защото при случай, че не сме настигнали Дракула, ще бъде необходимо да обсъдим по-нататъшните си ходове.

Дневникът на доктор Сюърд

2 ноември. Три дни яздене, през които спирахме само за малко, за да отдъхнат конете, но нищо на хоризонта.

3 ноември. Във Фунду узнахме, че лодката на Годалминг и Джонатан е поела по Бистрица. Стана студено. Изглежда, скоро ще завали сняг.

4 ноември. Казаха ни, че лодката е претърпяла злополука, когато навлязла в бързеите. Но май все пак са се из мъкнали от ситуацията, въпреки че се опасявам лодката да не е останала в добро състояние. Трябва да бързаме повече от всякога, защото може би се нуждаят от помощ.

Глава двадесет и седма

Записка от Абрахам Ван Хелсинг