Една секунда е вечност

— Значи, да започваме. Компютър, спри кораба и се подготви за обръщане.

Навигаторите се разбраха какво да правят и заработиха на клавиатурите. Техниците подготвиха двигателите за скока. Вили въведе едно условно определено разстояние, като поставиха на първо място готовност за реагиране при среща с опасност. Когато подадоха данните към терминала, се чу как двигателите започнаха да се зареждат. Екипажът се настани в изолиращите кресла, включиха полетата и всеки даде знак на капитана че е готов.

— Готовност за скок — съобщи компютърът и зачака команда.

— Обърни на 180 градуса. Включи двигателите Капитан Пол следеше на екрана протичането на действията и когато всичко беше готово, даде заповед:

— Преминавай във фаза скок-пространство!

Всеки усети лекото придърпване на скока и за миг реалността стана като на забавен кадър, но веднага премина и се нормализира. оставаше им да чакат какво ще се случи. Не беше много, но все пак къде ли ще се озоват. Навигаторите и капитанът гледаха уредите и следяха за протичането на скока. На този етап нямаха възможност да разговарят помежду си. Защитните полета не позволяваха преминаването на радиовълни. В този момент всеки беше сам в своя свят на очакване.

А корабът стигна до място, което не би могло да се нарече нещо познато, тъй като нито един човек нямаше представа за това състояние на пространството и времето. Просто, достигайки до там, машината сякаш се гмурна, усука и изчезна. И то беше всъщност единственото, което можеше да направи в място, лишено от понятие за пространство и време.

Но мигът преди да стане това, даде на малките биологични единици отговор за местонахождението им. Незнайно защо беше станало така, но все пак те се намираха в място, което бе извън всяка представа за познато съществуване.

* * *

Капитан Пол пред него текст. Компютърът съобщаваше нещо и той зачете:

„… това място. При преливане на тези пространствени повърхности се е получило преместване не в пространството, а във времето. Сега се намираме в отправна точка на единица време, която не може да бъде отчетена или измерена. По всяка вероятност извършеният скок-пространство ще доведе до връщане в момента преди създаване на тази единица време или до момента на нейното преминаване.“

Последната прочетена дума се оказа и последната мисъл на Пол.

* * *

Навигатор Вили Блум пропадна в безкрайността и се сети, че може да не са се изгубили в измерване на разстояние между две вселени. Вероятно бяха пробили дупка във времето, не в пространството, и с този извод той изчезна…

* * *

Бо Стон беше просто механик и не разбираше от астрофизика, затова и не разбра какво се е случило, а просто се разтвори в нищото, което ги бе погълнало.

* * *

Всъщност този кораб никога не беше съществувал тук, но това бе напълно естествено, тъй като не бе имало къде са появи… или изчезне.

,

Информация за текста

© Генади Стоилов

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/283)

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:04