Нарисувай на небето звезди

Празни приказки са за теб, но за мен са важни.

Я чуй! Това май са вълците, а? Някога виеха срещу Луната, сега вият срещу мрака. Отминават ни, така ли? Ей, направо виждаш с този твой слух Ще ми се и аз да бях придобил тази способност. Нали ти разказвах за онези летящи мишки — прилепите, такива сме станали, да се ослушваме като прилепи в нощта. Измряха те, виж, мишките оцеляха, но и те са променени. А вие младите сте същински прилепи — чувайки виждате.

Сънувам често един сън. Станал ми е като навик. Сънувам, че съм сам сред този бездънен мрак. Стискам в ръка малка кофа, в нея плиска сребристосиня боя. В колана съм затъкнал сноп от четки, хубави, с меки и естествени косми. Взимат една четка и започвам да рисувам звезди. Крачка — звезда. Крачка — звезда. И така обикалям навсякъде. Правя дълга разходка преди да спра. Обръщам се и гледам доволен към звездната пътека. Искрящи светлини, с хиляди блестят. Слизам под тях и се излягам, ей така, на топлата земя и без да мисля за нищо гледам звездното небе. Ей, де да имах такава боя.

Хайде ставай, време е да вървим. Виж, с времето никак не сме наясно. Хайде, че нашият ден е отминал, дошъл е нов.

,

Информация за текста

© Генади Стоилов

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/285)

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:05