на четиримата. Тя не е образувана случайно. Тя е група на Обретенов, тя не е група на Ботев!
Никола Обретенов е със самочувствието на равен на Ботев. Той има продължителна революционна дейност, той е член на Гюргевския централен революционен комитет, той е апостолът на Софийски окръг, той е един от организаторите на четата. Георги Апостолов е неговият неотстъпен помощник. Петър Херцеговинът е професионален революционер; Сава Пенев и Димитър Тодоров са тръгнали след Обретенов…
За тях, а и другите четници, Ботев им е един съвременник — един революционер като тях — пръв между четниците, избран за войвода.
За нас? Главата не може да побере мисълта, че българин може да стреля срещу титана Ботев.
Убийството като средство за осъществяване превъзходството на собствената им идеология не е чуждо на нашите революционери. По решение на Ловчанския комитет Димитър Общи убива дякон Паисий само защото бил за мирната и легална борба на нашия народ — за българско осъзнаване по всички български земи и национално обединение чрез църквата, просвещение и икономическо превъзмогване. На Бенковски е възложено да убие Любен Каравелов, задето не е предал архивата на неуставно образуван нов революционен комитет.
Началото бе поставено.
По-късно това средство ще се използва все по-често за разправа с политическите противници.
Политическите убийства у нас — със или без присъди — прераснаха в масово обществено явление. Народът прие това равнодушно, като ежедневие.
За изтичащата национална кръв никой не правеше счетоводни записвания…
Информация за текста
© Илия Стоилов
Публикация във вестник „Литературен форум“, бр. 1–5
Източник: http://www.slovo.bg/old/litforum/
Последна редакция: NomaD, 2008
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9324]
Последна редакция: 2008-10-15 17:41:41
