Димитър Стоевски
Хайнрих Хайне
Живот и творчество
„Той беше галеник на бледата трагическа муза. Веднъж, в пристъп на жестока нежност, тя целуна тъй силно сърцето му, с такава любовна мощ, с такава изпиваща страст, че сърцето му започна да кърви и изведнъж проумя всички скърби на тоя свят и се изпълни с безкрайно състрадание. Клето младо поетово сърце! Но по-малката щерка на Мнемозина, румената богиня на шегата, се притече бързо, взе на ръце страдащото момче и се помъчи да го развесели със смях и песни, и му даде да си играе с комическа маска и шутовски звънчета и го целуна умирително по устните, и му предаде с тая целувка цялото свое лекомислие, цялата си дръзка веселост, цялата си присмехулна закачливост. И от тоя миг неговото сърце и устните му изпаднаха в странно противоречие; когато понякога сърцето му се вълнува трагично и той понечи да изкаже своите съкровени, облени в кръв сърдечни чувства, тогава, за негова собствена почуда, от устните му се отронват засмени весели слова“.
С горните думи в памет на английския поет Стерн, Хайнрих Хайне е успял да предаде негли по-добре от всеки друг своята съкровена същина. Той също е галеник на трагическата муза, и той е целунат от румената богиня на шегата, поради което в него се явява раздвоение и сърцето и устните му изпадат в странно противоречие. Това противоречие минава както през характера му, така и през живота му, и дори смъртта смогва да го премахне само лично за него: борбата на мненията, която пламва около него, не спира и пред гроба му; тя не е стихнала даже в наши дни и ще приключи може би в бъдните.
Тези думи могат да бъдат казани прекрасно тъкмо за Хайне, защото той е вкоренен с всяка нишка на съществото си в своето време, противоречията на които добиват плът и кръв в неговата личност. Ако бихме могли да се откъснем напълно от тесногръдото становище на пристрастието и да преценим обективно хаотичните събития през ония дни, когато се извършваше нещо, което и днес още не е напълно осъзнато от нас — скъсване с хилядолетни възгледи върху света и живота — тогава за нас ще се разреши и онази — покрай много други — загадка в личността на поета и човека Хайнрих Хайне, която често се възправя пред нас.
Хайнрих Хайне е роден към края на по-миналото столетие в Дюселдорф като син на еврейски родители. Датата на рождението му не може да бъде установена точно; сигурен е денят, 13 декември, но дали през 1797 или 1799 година — върху това гледищата се различават. Сам Хайне, за да прокара шегата, че е „един от първите хора на тоя век“, в своите „Пътни картини“ обръща 13 в 31 декември 1799 г., по-право — отпраща ни в нощта между тоя ден и 1 януари 1800 г. По-сериозно обаче се отнася той към този въпрос в писмото си до един парижки приятел, гдето казва: „Датата на моето рождение не е дадена точно нито в една отнасяща се до мене биографична бележка. Тази неточност вероятно е последица на умишлена заблуда, сторена в моя полза по време на пруското нашествие, за да ме отърват от военна служба на Н. В. пруския крал“. И на тия поетови думи обаче не бива да се вярва много, защото те стоят в явно противоречие с онова, което той отбелязва в промоционната си молба до Гьотингенския университет, именно, че по време на споменатото пруско нашествие доброволно се е представил за пруска военна служба. Сам Хайне, в края на същото писмо, заключава шеговито: „Важното е, че съм роден“. Мнозинството от съвременните биографи на поета приемат 13 декември 1797 г. за истинска рождена дата, като някои обясняват невярно посочената година с желанието на близките, да отклонят младия Хайнрих през 1815 г. от военна служба срещу Наполеона, а други — с намерението, да се улесни преселването му в Хамбург.
Градът Дюселдорф, гдето се е родил и израстнал поетът, минава през 1795 г. под владичеството на Франция, после, в 1801 г., след Люневилския мир, бива върнат на Бавария, и накрая, в 1815 г., влиза окончателно в границнте на Прусия. Така че, при рождението на Хайне, Дюселдорф е част от великата „единна и неделима френска република“. Бащата на поета, Самсон Хайне, роден през 1765 г. в Хановер, се установява през 1796 г. в Дюселдорф и започва търговия с платове. Според думите на поета, главна характерна черта на неговия баща била една „безгранична жизнерадост“; „гласът му проникваше право в сърцето, като че нямаше нужда да заобикаля по пътя през ухото“. Надарен с авантюристични заложби и с красива, достолепна осанка, но лишен от особена дълбочина на интелекта, младият Самсон Хайне се оженва за хубавата и богата девойка Пейра — по-късно наречена Бети, — единствена дъщеря на видния евреин-лекар фон Гелдерн. Какво голямо влияние е упражнила майката върху сина — който бил наречен Хари и приел името Хайнрих едва при покръстването си — се вижда от неразрушимия паметник, издигнат й от него в редица дивни песни и сонети. Тя надзирава грижливо неговото възпитание и ръководи лично първото му обучение. Най-напред Хари постъпва в християнско, а после в еврейско частно училище. От 1807, или от 1808, до 1814 г. посещава Дюселдорфската гимназия, която по онова време била организирана като френски лицей. Както изглежда, Хайне не завършва пълния курс и поради това не може през 1819 г. да постъпи в университета в Бон, а трябва да се подложи преди това на зрелостен изпит. Хайне е будно и предивременно зряло момче, но — нещо, което се установява тъй често в живота на знаменити хора — все пак не е това, което обикновено наричаме добър ученик; на изпити никога не получава награди или подаръци. Не показва никакво извънредно дарование към специалните гимназиални предмети, обаче превъзхожда съучениците си в ония образователни отрасли, гдето е необходима бърза умствена схватливост, напр. във философските упражнения. Съобразно волята на своите родители, Хайне не бива да се посвети — както сам желае — на научно поприще, а трябва да стане търговец. В това отношение обаче той не може да се поучи от баща си — Самсон Хайне няма успех в търговските си предприятия, за разлика от своя по-малък брат Соломон, който рано се установява в Хамбург, добива бързо известнрст и натрупва голямо състояние като банкер. Младият Хари Хайне трябва да започне търговското си поприще в Франкфурт на Майн като ученик в една банкерска къща. В учреждението той работи само две седмици, но остава във Франкфурт два месеца и използува нерграничената си свобода „да изучава съвсем други неща“. През 1816 или 1817 г. заминава за Хамбург, за да опита повторно силите си в търговия; основава самостоятелно предприятие, но ликвидира още след една година. Тук го слетява и друго дълбоко страдание — нещастния изход на неговия пръв любовен роман, който ще го терзае до края на живота му. Хари се влюбва безпаметно в една от своите братовчедки, Амалия, която по-късно се омъжва за богат земевладелец. Макар че подробностите на тоя любовен епизод не са ни известни — и ние сигурно никога няма да ги узнаем — остава все таки един факт: Хайне бива обзет от дълбока, могъща страст и тъкмо тази страст е избила първите поетични искри от неговия поетичен гений.
Хайне печата за пръв път, под псевдоним, в списание „Хамбургски страж“ на 8 февруари 1817 г. Тези песни са отчасти поетични реминисценции в духа на модния по онова време романтик Брентано, отчасти обаче са несъмнени предвестници на по-сетнешната Хайнева лирика. На всеки случай, тези първи опити му дават да разбере ясно, че досегашният му житейски път няма да го изведе до никаква крайна цел; роднините му също стигат до това убеждение. Макар богатият чичо, Соломон Хайне, да не иска и да чуе за поетичната дарба и писателските наклонности на Хари, той все пак изявява готовност да му даде средства за тригодишно университетско учение, при условие, обаче, че племенникът ще следва право, ще заляга прилежно, ще получи докторат и ще се установи на адвокатска практика в Хамбург.
На 11 декември 1819 г. Хайне бива записан като студент по правните науки на университета в Бон. Изпърво той нехае за юридическите дисциплини, а се занимава усърдно с история, литература и изкуство. Решително влияние върху него упражнява Август Вилхелм фон Шлегел, прочутият преводач на Шекспировите драми, който го насърдчава към поетично творчество. Тук, в Бон, Хайне написва голям брой от песните на „Юношески страдания“, „Съновидения“, сонети и част от трагедията „Алманзор“.
Не може да бъде установено какво накарва поета през есента на 1820 г. да напусне Бонския университет. След кратка почивка в родителския дом в Дюселдорф, младият студент тръгва отново пеша на път, броди няколко седмици из Вестфалия и се озовава в Гьотинген. Но ако близките му се надяват, че в Гьотинген техният Хари ще бъде по-прилежен, отколкото в Бон, те горчиво се мамят. Поетът изпитва отвращение към правото, към „тая страшна книга, библия на егоизма“. През зимния семестър 1820—21 г. той
