смаян поглед.
— Това е много труден избор. Започнах да огладнявам.
— Аз също — засмя се той. — Може би първо омлета, а после ще се пъхна под душа и ще можем да отпразнуваме факта, че и двамата сме си у дома тази нощ. Започнах да се чувствам сякаш никога няма да ми позволят да се прибера. Слава на Бога, през уикенда съм в почивка. Не мога да повярвам, че ще прекараме два дни заедно. — Видя как погледът й помръкна при тези негови думи.
— Да не би да си забравил, че в неделя заминавам за Калифорния? — Мередит придоби виновен вид. Мразеше да заминава, когато той беше в почивка, толкова рядко имаха на разположение цял уикенд заедно. Като заместник завеждащ травматологичното отделение за него бе съвсем нормално да работи през почивните дни. А когато той не бе дежурен през седмицата, тя трябваше да е на работа. — Налага се да отида там още веднъж за последно с Калан Дау, преди гастролната презентация. Вече сме на финала и с него искаме да прегледаме проспекта още веднъж в Калифорния. — Тя бе педантична до всяка подробност.
— Знам, не се тревожи за това. Просто бях забравил. — Опита се да не показва разочарованието си, докато я наблюдаваше как суши косата си с кърпата. После отиде в кухнята, където приготви омлета, както бе обещал.
Тя се присъедини към него след пет минути, облечена в бял кашмирен халат. Косата й още бе влажна, беше с боси крака и той зърна, че под халата е гола.
— Ако продължиш да ме съблазняваш, ще изгоря омлета предупреди той, докато изсипваше сместа в тигана с една ръка, а с другата си сипваше бяло вино. Тя не каза нищо, но видя колко изтощен изглежда. Под очите му имаше тъмни кръгове, погледът му бе уморен след трите безсънни нощи. — Хубаво е да си бъдеш у дома — Стив се обърна и я погледна, на изпитото му лице грееше усмивка и то изразяваше неприкрито възхищение. — Липсваше ми, Мери.
— И ти на мен. — Тя го прегърна и го целуна. А после седна на високия кожен стол пред кухненския бар.
Апартаментът им имаше характерния за Ню Йорк елегантен вид, който подхождаше повече на Мередит, отколкото на него. Тя самата притежаваше стил и излъчваше компетентност и преуспялост. Докато Стивън имаше размъкнатия, неподдържан вид на претрупан с работа лекар. От седмици не беше се подстригвал, а от два дни не бе се бръснал. Младееше за четирийсет и двете си години и бе трудно да се каже как би изглеждал, ако се облече елегантно. Носеше неподходящи чорапи за тенис и стари чехли, които му бяха удобни за работа. Трудно бе човек да си го представи с блейзър, сив панталон от фин вълнен плат и вратовръзка, въпреки че когато се облечеше по този начин, изглеждаше страхотно. През повечето време обаче, когато не беше на работа, той носеше избелели сини джинси и фланелки. Почти винаги бе твърде уморен, за да мисли какво да облича.
— Е, какво ще правим утре, освен че ще спим, ще се любим и ще останем в леглото до обяд? — попита я той и усмихвайки се палаво, й поднесе омлета в чиния на бара. Кухнята им беше в бежово и бяло и приличаше на извадена от снимка в списание.
— Всичко, което каза, ми звучи добре. Но трябва да се отбия в офиса да взема някои документи. А после да се прибера вкъщи, за да ги прочета. Те са за срещата в Калифорния — виновно каза тя, беше очевидно, че съжалява много.
— Не можеш ли да ги прочетеш в самолета? — Той изглеждаше разочарован, докато лакомо поглъщаше своята половина от омлета.
— За да ми стигне времето, трябва да летя до Токио. Обещавам обаче да не работя по-дълго от необходимото.
— Това звучи ужасно. — Той се усмихна и сипа и на двамата по чаша вино. Чувстваше се превъзходно, тъй като не беше на дежурство. Не носеше отговорност за никого друг, освен за съпругата си. Нямаше търпение да си легнат и да се любят, а после да спи до обяд на следващия ден. — Е, разкажи ми за работата. Как върви първичното публично предлагане? — Знаеше какво означава работата й за нея, а очите й искряха от вълнение, докато му отговаряше.
— Ще бъде фантастично. Нямам търпение за гастролната презентация — отвърна. Имаше предвид задължителната проучвателна обиколка из страната, на която правеха фиктивни продажби на потенциални инвеститори. — Сигурна съм, че успехът ще е огромен. Тази сутрин разговарях с Дау, а той, подобно на малко момче, сякаш чака най-добрата възможност в бейзболния мач. Чудесен човек е. Струва ми се, че ще го харесаш. Изградил е компанията от нищо и е заслужено горд с това, а сега привлича широко участие. Сякаш неговата мечта се сбъдва. Вълнуващо е да му се показва как всичко функционира гладко.
— Дано това е единственото, което му показваш — смъмри я той и заплашително обърна вилицата към нея, тя се наклони напред и той видя едната й млечнобяла гърда да се показва от халата. Мередит се засмя.
— Нищо повече от бизнес — изрече уверено. За нея това със сигурност бе така.
— Може би само ти си мислиш така. Надявам се този човек да е нисък, дебел и грозен и да има приятелка, която го чука до припадък. Да те изпращам на път с някой мъж, е все едно да размахвам риба под носа на делфин… твърде съблазнително, скъпа. — Погледна я с възхищение. Невъзможно беше да не забележи колко фантастично изглежда и бе сигурен, че мъжете, които работят с нея, също го виждат. Отгоре на това бе умна и с нея бе забавно. Тя не само бе задържала интереса му в продължение на четиринайсет години, но все още събуждаше страстта му. Независимо колко уморен беше, винаги бързаше да се озове с нея в леглото и тя харесваше този порив у него.
— Вярвай ми, всички тези мъже мислят единствено за бизнеса си — увери го Мередит. — И Калан Дау не е по-различен. Работата му е неговата любовница. Сбъднатата му мечта. Любовта на живота му. Не би ме забелязал, дори да приличах на Годзила. Освен това — усмихна се тя на съпруга си, — аз те обичам. Той не ме интересува, даже да изглежда като Том Круз, ти си мъжът, в когото съм влюбена.
— Добре — Стив очевидно бе доволен, но после я погледна загрижено. — Та като стана дума, така ли е?
— Кое? — Въпросът му я обърка. Тя също бе уморена.
— Че прилича на Том Круз. Вярно ли е?
— Разбира се, че не. — Засмя се, а после реши да го подразни. — По-скоро на Гари Купър. Или Кларк Гейбъл.
— Много забавно. — Беше вярно, но тя реши да не се връща на темата, тъй като за нея наистина нямаше никакво значение. — По-добре да не прилича на никого от тях, защото в противен случай ще трябва да изпратят с него друг партньор да го придружава на гастролната презентация. Освен това две седмици са твърде дълъг период и ще се чувствам много самотен. Мразя, когато отсъстваш толкова продължително време.
— И аз. — Ала това не беше съвсем вярно и двамата го знаеха. Първичното публично предлагане на акции бе доста вълнуващо, тя проявяваше загриженост за компанията, това й харесваше. Наслаждаваше се на работата си, особено на превръщането на компаниите в такива с широко акционерно участие. — Десет града за две седмици не може да се нарече ваканция.
— На теб това ти е приятно и си го признаваш. — Стив допи виното си и се облегна назад, загледан с възхищение в нея. Изглеждаше отпусната и красива, предизвикателна. Той трябваше да вземе душ и да се обръсне. Знаеше, че видът му е отчайващ. Ала когато бе в болницата, изобщо не го интересуваше. Това имаше значение само когато се прибираше вкъщи при нея и дори тогава понякога бе твърде изтощен, за да се погрижи за себе си.
— Понякога гастролните презентации ми харесват. Невинаги. Когато са интересни, е много забавно, има много работа. Зависи от компанията. Тази обаче е добра. Цената на акциите й ще скочи рязко.
Стив знаеше, че произвеждаха високотехнологично диагностично оборудване, част от което шефът й — Калан Дау, бе изобретил лично. Бе научил също от Мередит, че бащата на Калан Дау е бил хирург в малък град и е искал и синът му да упражнява същата професия. Вместо това Калан бил очарован от бизнеса и високотехнологичните изобретения и създал компанията си, за да произвежда високотехнологични хирургически инструменти. Стивън познаваше тези продукти и бе впечатлен от тях, но не се интересуваше особено от акции, независимо колко успешно според Мередит се развиваше компанията. Беше оставил на Мередит да се справя със семейните финанси, защото това й се удаваше най-добре. Всъщност той не
