Сърцето

Попитах защо. Той отвърна:

— Ще ти кажа, но да пукна, ако го подпиша черно на бяло. Човекът изобщо нямаше сърце.

Жената стана и погледна часовника.

— Накъде тръгна? — попитах аз.

— Отивам да хвана влака — каза тя и тръгна към вратата.

На тротоара й пожелах лека нощ. Тя се упъти към гарата, аз — към центъра. Когато след няколко минути полицейската кола прелетя край мен с надута сирена, не бе необходимо да слизам до релсите, за да узная какво е станало.

,

Информация за текста

© 1937 Теодор Стърджън

© Любомир Николов, превод от английски

Theodore Sturgeon

The Heart, 1937

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1641]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:46