Очите на истината

Мегадет, Металика, Айрън Мейдън, Аеросмит, … познаваше като имена много ритъм&блус — рап изпълнители, бе близка до блуса и рока, слушала бе и много електронна музика (от поносимата) — Вангелис, Ения, Майк Олдфийлд, Жан-Мишел Жар ; знаеше по 2–3 песни дори на Дийп Пърпъл, Рейнбоу, Назарет, Юрая Хийп, Ози Озбърн, Алис Купър — имена, които той не уважаваше чак толкова… Това момиче бе като жива история на музиката, осъвременена… вчера.

5

След седмата безсънна нощ Петър реши да се срещне с нея… Ваня бе приятеля, когото никога не бе имал… или когото бе изгубил отдавна. Тя бе острова, на който Дейн не можеше да го достигне, тя бе бомбата, срутваща стената между него и миналото,… добрите стари времена на … Когато Дейн не бе обсебила живота му, превръщайки го в част от своя… Говорейки с Ваня, той се потапяше в свят, отдавна изгубен за него — сън от музика, цветен и пълен със звуци, където нямаше значение кой си, от къде си, как си облечен, какво мислиш — всичко бе засенчено и някак облагородено от боговете на музиката. Чувстваше се малък, незначителен, изостанал… Та тя отговаряше на всичките му въпроси с цитат на някой бог или с част от текст на песен. Тя беше невероятна! — едно от малкото момичета, което го караше да си представя не как докосва най-интимните й места, а как танцува с нея под звуците на любимата им музика. Не го интересуваше как изглежда или се облича Ваня. Той й се възхищаваше… И въпреки това чувстваше, че е влюбен в нея, макар и сам да не можеше да си обясни (поради липса на опит, може би) как може да се чувства така без да я е виждал…

Но тя не пожела да му даде адреса си. Не — каза тя — Ще развалиш всичко! Не искам да идваш, нито да ме виждаш! — и сигурно се страхуваше, че той се интересува от нея, защото е момиче, защото (може би) е красива и той говори с нея, опитвайки да се добере до красотата й… И, ако го беше попитала първия път, когато разговаряха, сигурно би познала. Но когато спомена думата музика със своя мелодичен глас — думата, отключваща в него всичко, скрито от Дейн, всичко, което го вълнуваше, но не биваше да споделя (Рок?! Ти си луд! Че кой го слуша това — то е старомодно, бейби… и ти си старомоден. Слушай електронна музика — това е мания! — а на него му се драйфаше от целия шум в дискотеката. Чудеше се защо загрозяват с подобен влудяващ шум такава добра ритъм-секция) — Петър моментално забрави, че тя е момиче, че може би е красива. Господи, тя бе фен! Този вид е в Червената книга — помисли той — тя сигурно е последната!…

В пощата се позаинатиха, наложи му се да се усмихне по „стария“ начин, отпреди да се запознае с Дейн (Какво се зъбиш! Мислиш, че се усмихваш! Не, това е селско. Имам чувството, че Обичаш Целия Свят. А ти обичаш само мен! Нали?!), служителката му се усмихна в отговор : Е не може да ти се откаже, и написа на листче адреса. Но тогава го връхлетя страха. Страхът, насаждан му повече от година. Залегнал дълбоко в него; толкова дълбоко, че заглушаваше инстинкта му за общуване, и не само него, а и вътрешния му глас. Страхът, че всички са като нея. И като него. Страх, че тя ще извърне очи и ще каже: Може да слушаш рок, да харесваш всичко, което и аз обожавам, но я виж колко безвкусно си облечен…, даже прическата ти е гадна…

Ваня бе всичко, което му липсваше у Дейн. Когато говореше с нея, чувстваше странна топлина — свръхсетивно усещане, съсредоточено някъде вътре в него, топлещо като раждащо се слънце. Съвсем различно от усещането с Дейн… дори след втория път. Чудеше се как ще се почувства щом я види. И отново усещаше топлина… и страх…

6

Оправи косата си и позвъни. Някой го погледна през шпионката и след малко жена на средна възраст отвори вратата. На закръгленото й лице разцъфна усмивка.

Ти си Петър. Нали? — това звучеше повече като констатация, отколкото като въпрос. Той отстъпи крачка назад. Какво става. Явно Ваня бе предвидила този му ход. Отново се възхити от острия й ум.

Влез, влез, заповядай! — бе дошъл до тук и не можеше да се откаже. А и щеше да е гадно — по реакцията на майката (?) личеше, че гостите тук са рядкост… или може би той бе по-специален? А-ами!…

Петър влезе и жената затвори вратата след него.

В дъното на коридора… Нещо за пиене? — той кимна отрицателно и се приближи. Иззад вратата се носеше тиха музика. Позна я. „Канон“ на Пахелбел.

Оправи косата си, разтри очи. Кръвта му бушуваше. Сигурно ушите и бузите му бяха с цвят на тъмно вино. Стомахът му бе свит, усещаше коленете си да треперят, както когато стоеше на 10-метровата кула и се готвеше да скочи без да погледне надолу. Стисна очи и зъби, пое въздух и вдигна ръка. Запита се дали ще може да го понесе. Ти си мухльо! — бе гласът на майка му. Не ти стиска, бейби — беше Дейн. Хвана дръжката и я натисна.

7

Момичето стана от стола и погледна към него.

— Знаех, че ще дойдеш.

— Ами-и-и…

— Мълчи… Донесъл си ми цветя?! — тя като че оглеждаше въздуха около себе си. А цветята бяха още зад гърба му — Сложи ги във вазата до теб. Обичаш Пахелбел, нали? — цялото му напрежение изчезна, страхът се стопи като захар под дъжда; нямаше от какво да се страхува. Разбра всичко в мига, в който я зърна. Отново усети облекчение… и онова странно усещане, че нещо (какво ли?) предстои. Остави цветята и се усмихна. Ваня тръгна към него с протегната напред търсеща ръка. Ходеше неуверено, явно не го правеше често. Петър разбра защо винаги точно тя вдигаше телефона… И защо не идваха много хора… И защо музиката бе втъкана в цялото й същество… Хвана я за ръката и я завъртя. И тя се усмихна. Прегърнаха се и затанцуваха. Тя сложи глава на рамото му и каза:

— Миришеш хубаво!

— Знам. Ти изглеждаш добре! — момичето бавно и нежно прокара пръсти по лицето му, по врата му и отвърна:

— И ти не изглеждаш зле… — после го попита без да вдига глава: — Разочарован ли си?…

Той не я чу веднага… Бе упоен от музиката и от факта, че танцува под звуците й. Класика. После чу въпроса й и отвърна. Забави се само секунда и Ваня почти не го усети:

— Не! Не… напротив… Страхувах се, но… — тя сложи ръка на устните му…

26.12.98

,

Информация за текста

© 1998 Иво Станков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/413)

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:07