Рис

Тъпата му котешка муцуна и бледосивата му гуша се изцапаха от кръвта. Няколко капчици от нея, опръскали челото му, се червенееха като мънички рубини в чистата светлина на утрото.

Преситен и доволен, той се отдалечи лениво от трупа и легна край гората, за да се погрее на сутрешното слънце, което се издигаше от далечните синкави пропасти. Тук облизва и глади своята разрошена козина с езика си, да я изчисти от кръвта и от росата. Под червеникавите сутрешни зари неговата разкошна кожа изглеждаше още по-красива, свежа и лъскава.

Той гледаше как леката мъгла се носи на малки, разнищени облачета над тъмнозелените гори и в бистрите му очи се оглеждаше ведрата синева на сутрешното небе. В техните зеници горяха разноцветни пламъчета. Той ги свиваше блажено, сякаш се наслаждаваше от красотата на пролетната утрин.

Един глухар тежко падна на близкия бор, разпери, опашка, отпусна криле и цял отдаден на любовния шемет, запя с изтегната напред шия.

Рисът го гледа дълго време съсредоточено, без да мигне. После, напечен от слънцето, сложи глава на лапите си и замърка.

,

Информация за текста

© 1943 Емилиян Станев

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009

Издание:

Емилиян Станев. Избрани произведения в три тома. Том трети.

Издателство „Български писател“, София, 1977

Редактор: Теодора Димитриева

Художник: Кирил Гогов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12999]

Последна редакция: 2009-09-01 12:40:00