Сърна

Подчинен на някаква необорима сила, аз насочих пушката и дръпнах спусъка…

Гърмът блъсна гората, долът сякаш изрева. Червеният пламък на изстрела ме ослепи. Нещо изпращя надолу и всичко затихна. Няколко секунди гледах барутния дим как пълзи като отровна мъгла по тревата. Сетне грабнах шапката си и сърнето и без да погледна настрана, побягнах към шосето. Оттам се понесе воят на моето куче, което ме търсеше…

Файтончето затрополя по някакво дървено мостче. Конят усети водата и спря. Господарят му го плесна е камшик.

Ловецът, който разказваше, отново се сгуши в подплатената с кожа яка на шубата си. Другият попита:

— Значи, остави я там?

— Не, отидох на другия ден, ала я нямаше. За щастие, не съм я улучил.

Двамата млъкнаха.

— По-хубаво — обади се файтонджията. — Ако питате мене, аз ще забраня ловджийството. Какво е то развлечение? Разбойничество!

Той почака да се обади някой и да поведе разговор, но тъй като ловците мълчаха, измърмори нещо и шибна кончето.

,

Информация за текста

© 1943 Емилиян Станев

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009

Издание:

Емилиян Станев. Избрани произведения в три тома. Том трети.

Издателство „Български писател“, София, 1977

Редактор: Теодора Димитриева

Художник: Кирил Гогов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12995]

Последна редакция: 2009-09-01 12:40:00