лицето му придоби замислен вид.
— Погледни оттатък реката, Лени, и ще видиш като наяве това, дето ще ти кажа.
Лени обърна глава и устреми поглед отвъд вира, по притъмнелите склонове на Габиланите.
— Ще си купим една фермичка... — започна Джордж. После измъкна от джоба си пистолета на Карлсън и свали предпазителя. Ръката с пистолета се подпря на земята зад гърба на Лени. Джордж погледна Лени в тила — там, където гръбнакът се съединява с черепа.
Нагоре по реката се чу мъжки глас, друг му отвърна.
— Продължавай — подкани го Лени. Джордж вдигна пистолета, но ръката му затрепера и той пак я подпря на земята.
— Продължавай — каза Лени. — Кажи как ще си живеем. Ще си купим фермичка и...
— Ще си имаме крава — продължи Джордж, — а също прасенце и кокошчици... Ще засадим и ливадка с люцерна...
— За зайците! — възкликна Лени. , — За зайците — повтори Джордж.
— И аз ще гледам зайците.
— И ти ще гледаш зайците.
Лени се захили до ушите от щастие.
— И ще си живеем царски — каза той.
— Да.
Лени обърна глава.
— Не се обръщай, Лени. Гледай оттатък реката, че да видиш като наяве фермичката.
Лени го послуша. Джордж погледна към пистолета. В този миг в гъстака се чуха стъпки. Джордж се обърна по посока на шума. .
— Продължавай, Джордж. Кога ще я купим?
— Скоро...
— Аз и ти.
— Ти... и аз. И всеки ще бъде добър към тебе. Никакви главоболия вече. Никой никому няма да прави зло.
— Аз пък мислех, че те е хванало яд на мене, Джордж — рече Лени.
— Не — отвърна Джордж, — не, Лени. Не ме е яд. , Никога не ме е било яд на тебе и сега не ме е яд. Искам да разбереш това.
Гласовете се чуваха по-близо. Джордж вдигна пистолета и се заслуша в тях.
— Хайде по-бързо — примоли се Лени. — Нека я вземем веднага.
— Разбира се, още сега. Нямам друг изход, нямаме друг изход.
Джордж вдигна пистолета и доближи дулото до тила на Лени. Ръката му трепереше неудържимо, но лицето му се вкамени, а с това и ръката се успокои. Той дръпна спусъка. Трясъкът от изстрела се втурна нагоре по ридовете и пак се върна. Лени потрепера, после се захлупи бавно на пясъка и не мръдна повече.
Джордж потръпна, погледна пистолета и го запрати на брега до купчината пепел.
Храсталаците се изпълниха с викове и шум от тичащи крака.
— Джордж, къде си, Джордж? — разнесе се гласът на Слим.
Но Джордж седеше вцепенен и гледаше дясната си ръка, която бе захвърлила пистолета.
Групата изскочи на откритото, водена от Кърли. Той забеляза Лени на пясъка и извика:
— Свършено е с него.
После се приближи до Лени,, погледна го, а след това погледна Джордж.
— Точно в тила — каза тихо той. Слим отиде право при Джордж и седна до него, съвсем близо до него. .
— Успокой се — рече Слим. — Понякога се налага, Но Карлсън се надвеси над Джордж.
— Как стана? — попита той.
— Ей тъй, стана — отвърна уморено Джордж.,
— Пистолетът ми у него ли беше?
— У него.
— И ти му го взе и го застреля?
— Точно така — отвърна Джордж почти шепнешком, без да откъсва поглед от дясната си ръка, която бе държала оръжието.
Слим дръпна Джордж за лакътя.
— Ела, Джордж, ела Да му пийнем двамата по едно. Той се остави на Слим да го вдигне.
— Да му пийнем.
— Трябваше, Джордж. Бога ми, трябваше — каза Слим. — Хайде с мене сега.
И той поведе Джордж по пътеката към шосето. Кърли и Карлсън се загледаха след тях.
— Какво ли пък ги яде тия двамата, дявол го взел! — рече Карлсън.
Информация за текста
© 1937 Джон Стайнбек
© Тодор Вълчев, превод от английски
John Steinbeck
Of Mice and Men, 1937
Източник: http://bezmonitor.com, OCR и редакция: Виктор
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2025]
Последна редакция: 2008-09-27 20:52:44
