Другари мои, падналисред кървавия бой!На вас аз посвещавамтрудеца слаби свой;на ваща памет свята,на ваще имена —песните си печални,излезли от душа.Не паднах аз кат вазев неравната борба,която ний вдигнахмеза наща свобода.Сляп случай ме запазиот сърпа на смъртта,и днеска пак съм скитникпо чуждата земя.И пак съм азе в Влашко,пак в тоя същи град,от дето ний тръгнахмена подвиг чист и свят.Тук всичкото все тъй е,както беше тогаз,но няма само, братя,по-многото от вас.Едни от вас паднахана бойното поле,на шията на други,пристегнаха въже,а някои изгнихавъв турски хапсани,а други смърт ги срещнав студените води…Почивайте веч сладковий в хладната земя,и ваще гърди мъжкине гложди веч скръбта,нито ви мисъл мъчи,че народа е роб,че скотски и несносене негова живот.Почивайте, мой братя,лека да ви е пръстта!Изпълнихте си святои честно длъжността,която вий имахтекъм своя народ клет —бе славна и полезназа него ваща смърт.От кървите, в коитоБългария плувна,роди се за тирананечакано смъртта.И тоя огън, койтоселата изтреби,престола на султанапак той ще изгори.Честит е человека,когато той умрес вяра, че туда мудобро ще принесена неговите братя,на негова народ,за който той се е мъчилпрез своя зял живот.Честити сте и вие,сеятели добри,поборници безстрашниза наще правдини.И ваща добра паметот род ще мине в роддокат на света живеебългарския народ.България на свойтеюначни синовевенци от лавър зеленще да им изплете.И с тях ще украси тя