Съществуваше една голяма опасност. Човек с такова финансово и обществено положение би могъл да окаже достатъчно натиск върху полицейския комисар, кмета или щатския секретар на Ню Йорк, който издава разрешителните на частните детективи, за да ни запуши устата. Това все не ми излизаше от главата, откакто Джарет затвори телефона и точно то беше причината за случилото се в четвъртък вечерта — оставих Лон Коен да прибере куп мангизи от масата без да ми покаже картите си, макар че шансът да спечеля с моя чифт десетки беше три към две. Но сега, колкото повече наближаваше единайсет, толкова по-малка ми се виждаше тази опасност и ставаше все по-сигурно, че Джарет е в твърде деликатно положение, за да поеме такъв риск.
Улф слезе точно в единайсет, сложи избраните за деня орхидеи във вазата на бюрото си, седна и се зае да преглежда утринната поща. Аз извадих книгата за разходите и почнах да проверявам сметките, за да направя сбора, изхождайки от хипотезата, че това ще е крайната сума, като се изключи днешният хонорар на Сол. Приличахме на двама частни детективи, потънали в сивото си ежедневие, само че не беше така. Не бяхме спрели да дишаме единствено защото човек може да издържи без да диша най-много две минути, а на вратата се позвъни чак в единайсет и петнайсет.
Отворих и първите две неща, които забелязах, бяха, че лимузината на Джарет е херон и погледът му е съвсем същият като преди две седмици. Помислих си, че заслужавам похвала за тона, с който му казах добро утро. Можех да го изрека остро или подигравателно, но — честна дума — прозвуча като сърдечен поздрав.
И той отвърна с добро утро, но без капка сърдечност. Вероятно винаги така поздравяваше всички, като се почне от момчето в офиса и се стигне до най-високопоставения вицепрезидент. Разлика имаше само в походката му, като тръгна към офиса. Не залиташе, но ситнеше, сякаш внимаваше преди всяка стъпка. Почаках да се добере без премеждия до червеното кожено кресло и обявих:
— Мистър Джарет — мистър Улф.
— Столче за краката и чаша вода! — каза Джарет. Единствените такива столчета в къщата се намираха в стаята на Фриц в сутерена. Тръгнах към кухнята, за да го помоля да ни услужи и да му предам да донесе чаша вода. Хвърлих един поглед на Сол и Ейми в нишата — тя си беше събула обувките. В голямата и претъпкана стая на Фриц в сутерена, където на единайсет рафта са подредени двеста деветдесет и четири готварски книги, имаше три столчета за крака. Взех най-голямото, с бродирана възглавничка, изобразяваща ловец, който размахва копие срещу глиган.
Върнах се в офиса и установих, че не съм пропуснал нищо от разговора. Джарет извади голямо синьо хапче от златна кутийка. Почаках със столчето в ръце, докато го преглътне и пие вода. Може би очакваше да му вдигна и краката, сигурно Оскар прави така, но аз не съм чак толкова състрадателен. След като сложи чашата на масичката, той си ги вдигна сам, а аз подложих столчето.
— През няколко врати от нас има добър доктор — каза Улф.
— Не! — отвърна Джарет. Погледът му си оставаше все така леден и все така стискаше зъби. — Казах ви, че сутрин ми е трудно. Говорете!
Улф поклати глава.
— Не искам да измъчвам болен човек. Хапчето ще помогне ли?
— Омръзна ми вашето нахалство. — Костеливата му челюст потрепна. — Стар съм, не съм болен. Не сте в състояние да ме измъчвате, без значение дали съм болен или здрав. Говорете!
Улф повдигна леко рамене.
— Много добре, сър. Ще говоря, но ще свършим по-бързо, ако приемете действителното положение на нещата. Твърдите, че не съм в състояние да ви измъчвам, но аз вече го сторих. Принудих ви да дойдете и по този начин показах ясно позицията си. Обясних ви, че сте изправен пред две възможности — или да отговорите на въпросите ми за някои неща по задоволителен за мен начин, или да предоставя на полицията информация, която ще я накара да разследва подробно отношенията ви през всичките тези години с двама души — Флойд Ванс и Карлота Вон, по-късно Елинър Деново. Ако не сте запознат с наказателното право, възможно е да не знаете какво ще събуди интереса на полицията. Адвокатът на Флойд Ванс, щом разбере, че не може да обори обвинението, а той не може поради доказателствата, предоставени от нас с мистър Гудуин, ще се помъчи да постигне присъда за неволно причинена смърт или убийство без умисъл. Полицията и прокурорът ще искат присъда за предумишлено убийство, а за да я получат, трябва да докажат мотив за престъплението. Бихте могли да проверите това, като се обърнете към полицията или прокурора, но разбира се, не можете да го сторите, защото не желаете да станат известни подробностите за връзката ви с тези двама души, което би било неизбежно. Щом получи конкретни доказателства за тази връзка, а именно чековете, които сте изпращали на Елинър Деново през тези двайсет и три години, полицията ще разкрие всички факти. За тази задача тя е възхитително подготвена.
Улф махна с ръка и продължи със същия тон:
— Закусили сте рано и сте пътували дълго. Желаете ли да се подкрепите? Кафе или нещо друго за пиене? Сандвич, сладки, плодове? Царевични палачинки с мащерков мед?
Брадичката на Джарет потрепна.
— Омръзна ми вашето нахалство! — Той отхвърли предложението да се подкрепи с нещо и можеше единствено да съжалява, защото никога не е вкусвал царевичните палачинки на Фриц с мед от дива мащерка. — Това е изнудване! Но дори да ви платя, не бихте могли да ми дадете никакви гаранции. Ако вие не кажете на полицията за чековете, Макрей или някой от другите ще го стори.
— Не. Невъзможно е. Те дори не подозират за някаква връзва между вас и Флойд Ванс. Само мистър Гудуин и аз знаем за това.
— Нищо не знаете! Няма никаква връзка! Ако вие…
— Мистър Джарет, не говорете глупости. Приемете действителното положение. Само името Флойд Ванс ви накара да вдигнете телефона, а заради няколко мои думи дойдохте чак тук. Пфу! По дяволите, вие не сте добре.
Струваше си да се види как и в такова трудно положение погледът на Джарет си оставаше все така студен и твърд както когато ме нарече идиот.
— Лъжете за Макрей! Той стои зад тази работа и зад вас.
— Не. Само глупците си служат с лошо скроени лъжи. Единствената ми грижа са интересите на моята клиентка, мис Ейми Деново, дъщерята на Елинър Деново.
— Какво искате? Колко?
— Не искам нищо друго освен да отговорите на няколко въпроса. Нужна ми е информацията, за която ме е наела моята клиентка. Това е всичко — и между другото ангажиментът ми е ограничен. Приех единствено да науча кой и какъв е баща й. Длъжен съм да й кажа само това и каквито и други сведения да ми дадете, ние с мистър Гудуин няма да ги предадем нито на нея, нито на някой друг. — Улф го изгледа многозначително: — Споменахте за изнудване. Всъщност, както ви казах вчера, държа се с вас по-любезно, отколкото заслужавате. Всеки гражданин, който притежава сведения, свързани с престъпление, е длъжен да ги съобщи на полицията. Можех да направя това вчера и да си спестя цялата тази суетня. При разследването със сигурност ще установят самоличността на бащата на Ейми Деново, задължението ми към нея ще бъде изпълнено и ще си получа хонорара. Влизам в тези ненужни неприятности единствено, за да удовлетворя самоуважението си. Предпочитам да получа информацията сам и да ми я дадете лично вие. Нито искам, нито очаквам някаква благодарност от вас.
— Няма и да получите такава. — Джарет вдигна краката си и ритна столчето настрани. Явно хапчето беше подействало. — Ще отговоря на въпросите ви, ще си получите хонорара и после ще уведомите полицията.
— Не. Пак ви повтарям, освен самоличността на бащата на Ейми Деново, нищо, което кажете, няма да бъде предадено на никого, нито от мистър Гудуин, нито от мен. Ако не искате да приемете моята дума като гаранция за това, нямаше смисъл да идвате.
Джарет видимо реагираше. Признавам, че това ми достави удоволствие, поради спомена за предишните ни две срещи. Брадичката му се разтрепери, едно мускулче на врата му започна да играе, пръстите му се свиха в юмруци.
— Флойд Ванс е баща на Ейми Деново.
Улф кимна.
— Така и предполагах. Откъде знаете това?
