— Той се съмняваше и в тримата — Фред погледна с неудобство. — Подозираше всеки и това го съсипа. Имаше над тридесет разновидности, най-добрите, и същата пролет беше започнал да продава някои от тях. Всичко това беше твърде много за татко, за да го понесе. Улф изгрухтя:
— Изглежда и вие мислите за това. Мистър Гудуин ми каза, че ви е видял да режете клонче от лавровото дърво. Като сувенир ли искахте да го вземете?
— Признавам, че тази постъпка беше глупава. Признавам и че все още мисля за това. Исках да тестувам това клонче, за да видя дали е заразено от Kurume Yellows и по неведоми пътища е стигнало до Изложението.
— И как мислихте да го изследвате?
— Поне щях да опитам.
— Никога ли не сте изследвали инфекцията от вашата плантация?
— Не. От две години насам никой не ни е подарявал други растения освен Луис Хюит, който ни донесе няколко Ilex Crenata. Но ние ги засяхме на половин миля от Rhodaleas… Сега мисля, че мога да заведа мис Трейси вкъщи.
Тази реплика на Фред ме върна към училищните дни. Хванах нежната ръчичка на Ан в моята. Сърцето ми се обля в блаженство и екстаз. Погледнах я с гордост. Това момиче беше развълнувало Луис Хюит дотолкова, че й беше подарил черна орхидея и я бе завел на вечеря. Е, това се казва жена!
Признавам, че точно в този момент, не изглеждаше чак толкова поразителна. Дори изглеждаше доста съсипана. Тя беше казала на Улф: „Трябва да бъда в офиса на областния прокурор в десет сутринта. Обещах. Не ме интересува какви въпроси ще ми задават за това какво се случи днес. Притеснявам се, че ще ме питат за баща ми. Какво да им кажа? Да призная ли…“ Тук тя спря да говори. Устните й почнаха да треперят и тя ги прикри с ръка.
— Нуждаете се от адвокат — каза й Фред. — Аз ще намеря някого. Не знам дали в Ню Йорк…
— Аз знам — каза Улф. — Седнете, мистър Ъпдъграф. — Той погледна Ан: — Тук има едно свободно легло, мис Трейси. По-добре е да се възползвате от него. Изглеждате ми уморена. Съмнявам се, че ще ви питат за баща ви. Но ако го направят, не им отговаряйте. Пратете ги при мистър Дийл. По-скоро биха ви питали дали сте искала да се омъжите за мистър Гулд. Като че ли той е мислил така.
— Но той не би могъл да мисли така. Много добре знаеше, че не го харесвам! И той… — Тя спря.
— Какво той?
— Не би трябвало да ви казвам. Той е мъртъв.
— Правил ли ви е предложение за женитба?
— Да, беше ми направил предложение.
— И вие му отказахте?
— Да.
— Но се съгласихте да играете тази тъпа игра на Изложението с него?
— Не знаех, че той ще участва. Не и докато мистър Дийл не ме помоли да го направя. Беше преди около два месеца, когато ми каза, че Хари Гулд ще участва. Дотогава мислех, че ще е един друг млад мъж от офиса. Аз не харесвах Хари, но не можех да си позволя да откажа на мистър Дийл. Той беше толкова добър с баща ми. Не каза да го арестуват, а ми позволи постепенно да плащам дълга му…
— И вие на това му казвате доброта? — избухна Фред. — Господи, баща ви е работил за него повече от двадесет години!
Улф не му обърна внимание:
— Досаждаше ли ви мистър Гулд? Да се омъжите за него?
— Не ми е досаждал. Но аз… — тя облиза устни. — Аз просто не го харесвах.
— Отдавна ли го познавате?
— Не много отдавна. Аз работех в офиса, а той — навън. Срещнах го… не знам, може би преди около три месеца.
— А баща ви познаваше ли го? Тя поклати глава:
— Мисля, че никога не са се срещали. Баща ми беше напуснал преди Хари да дойде да работи там.
Дотогава Хари е работил в имението на Хюит от другата страна на Рич Дейл.
— Знаете ли защо Хари е напуснал?
— Не, тогава не го познавах.
— Имате ли някаква представа кой го е убил?
— Не — отговори тя.
Тайно смръщих вежди. Това „не“ го каза прекалено бързо. Промяната в тона й беше твърде голяма. Можех да се обзаложа, че това беше лъжа. Много лошо. Дотук всичко вървеше добре, но с тази нейна реакция… Погледнах Фред. Той не беше забелязал нищо. От погледа на Улф не можеше да убегне и най- малката подробност. Той затвори очи.
Улф започна отново да я разпитва. Правеше го учтиво и внимателно, но се опитваше да измъкне и максимално много информация. Тази нощ за втори път не успя. След цял час приказки не бяхме разбрали какво има в главата й и какви умозаключения си е направила. Ан си беше изградила защита. Беше достатъчно умна, за да знае, че Улф го е разбрал и, че се опитва с общи приказки да изкопчи нещо от нея.
Беше един и половина, когато Фред Ъпдъграф погледна часовника си, стана и каза, че е твърде късно и смята да заведе мис Трейси вкъщи.
Улф поклати глава:
— Тя е изтощена, а до дома й разстоянието е двадесет и пет мили и няма влакове. Може да спи тук. Искам да говоря с нея утре сутринта преди да е отишла при областния прокурор. Арчи, би ли погледнал дали северната стая е приготвена?
Ставаше дума за моята стая и моето легло. Ан започна да протестира, но не много убедително. Взех Фриц със себе си отидохме горе да подредим чаршафите и кърпите. Докато избирах пижама за нея, се замислих, че всичко се беше развило много бързо. Не бяха минали и десет часа, откакто тя ми проговори за първи път. Всъщност ние не бяхме си запознали официално. Помолих Фриц да вземе моите чаршафи и възглавница и да ги свали долу. През това време аз се качих до оранжерията, срязах три стърка черни орхидеи и ги поставих във ваза на масичката до леглото. Хюит й беше подарил само една.
Докато слизах надолу, спрях до вратата на южната стая и се заслушах. Опитах да отворя, но беше заключено отвътре. Почуках не много силно. Чух гласа на Роуз:
— Кой е?
— Кларк Гейбъл — казах аз. — Лека нощ, „Руби“!
На долния етаж в хола срещнах Ан да излиза от офиса. Придружаваше я Фриц. Предполагам, че щеше да е по-джентълменско да я придружа лично аз, но изкушението щеше да бъде много голямо да остана насаме с нея в собствената си стая. Пожелах й „лека нощ“ и я оставих да върви. В офиса Улф беше сам, подпрял брадичка върху ръцете си. Очевидно Фред си беше тръгнал. Започнах да оправям леглото си в ъгъла и се подготвих за лягане.
— Две от тях — каза Улф с презрение.
— Две какво? — Жени! Крави!
— Не и Ан. Бих казал, че повече прилича на сърна. Дори по-точно на газела.
— Пфу!
— Не, може би най-точно е на лебед. — Дооправих си чаршафите на кушетката и казах: — Сложих три орхидеи в нейната спалня. По една от храст.
— Бях казал на Теодор да ги сложи в малката стая горе.
— Оттам ги взех. Реших да се възползваме от орхидеите максимално преди да ги върнем на Хюит.
— Те няма да бъдат върнати.
— О! Аз пък очаквам, че ще се наложи. — Седнах да събуя обувките си. — Би било жалко. Там, горе, има две жени и ако знаехте какво знаят те, дори само едната от тях, орхидеите щяха да са ви в кърпа вързани. Роуз със сигурност е видяла как убиецът намотава връвта около бастуна. Ан не зная какво е видяла или чула, но сто процента знае нещо. Срамота! С този финес… — Събух си панталона. — С всичките си подаръци… — Съблякох си ризата. — При вашата гениалност и талант в изкуството на детектив…
Улф стана и започна да се разхожда из стаята, без да промълви и дума. Пожелах му „лека нощ“, но не
