Доминго Сантос
Нещото, паднало от пространството
Беше четири и трийсет и пет на разсъмване, когато то падна. Много автомобилисти, които в този момент се движеха по автострада N-II, го видяха. Забелязаха наклонената блестяща следа, която се спускаше от небето, за да се скрие зад боровата горичка от другата страна на хълма. „Метеорит!“ — помисли един от тях, натискайки педала на газта. Жената на друг кръстоса пръсти в скута си и тихо си пожела нещо. Когато пада звезда е добре да изкажеш желание.
Но не беше падаща звезда. През остатъка от нощта, всички автомобилисти, минаващи край околностите на седемдесет и деветия километър на автострада N, можеха да забележат бледото сияние зад горичката, където малко преди това бе паднал неизвестния обект. Жителите на близкото селище, на около осем километра от нея, не закъсняха да се сдобият с новината за случката. Зареждайки резервоарите на колите, Пако, нощния дежурен на бензиностанцията, разположена в неговото начало, трябваше да я чуе няколко пъти, а няколко шофьори на камиони бяха спрели, за да я съобщят нарочно и докато пиеха чашка кафе и пушеха по цигара, отново разправяха какво са видели. Пако предаде новината на хлебаря, който приготвяше печивото за деня, а той от своя страна я каза на първите ранобудници, които влязоха в хлебарницата, за да си купят хляб за обяд. Докато те се придвижваха към своите ниви, някои от тях срещнаха пътен полицейски патрул и също я съобщиха. Полицаите взаимно се изгледаха, след това решиха да отидат нататък и да видят какво става.
Да, зад горичката имаше някакъв слаб блясък и първата светлина на зазоряване го караше да избледнява. Двамата полицаи оставиха мотоциклетите си на крайпътното платно и осветявайки пътя си с електрически фенери се отправиха към горичката. Приближавайки се към мястото, откъдето струеше блясъкът, те отбелязаха, че околната температура се покачваше бавно, но осезаемо. Беше естествено: отделяне на топлина вследствие на удара… Когато преминаха през горичката, те стигнаха до леко вдлъбната, обширна поляна. Там се намираше нещото, паднало от пространството.
Двамата мъже спряха. Приличаше на голяма сфера, оголена и полирана като билярдна топка, интензивно светеща като слънчев диск. Повърхността й беше нажежена до бяло.
— Огромна е — отбеляза единият от полицаите.
Другият мълчаливо се съгласи, диаметърът й бе около осем метра, формата й не беше съвсем сферична, а по-скоро слабо овална. Външната й повърхност изглеждаше полирана, метална или керамична и по нея не се забелязваха грапавини или някакви несъвършенства.
— Какво да правим? — попита партньора си този, който бе заговорил пръв.
— Няма да се доближаваме — отвърна навъсено другият. — Това нещо пламти като ад. Да тръгваме, ще съобщим случилото се. Други ще решат какво трябва да се направи.
Пресичайки горичката и излизайки на поляната, в ранната сутрин се появиха първите любопитни. Макар че повърхността на обекта все още беше твърде гореща, той бавно губеше своята яркост. Причините бяха две: дневната светлина намаляваше блясъка му, освен това забележимо изстиваше. Цветът му бе станал сиво-бял, сякаш беше направен от алуминий, въпреки че общо взето вече не оставаше впечатлението да е направен от някакъв метал. Един от любопитните, който някога бе прочел „Война на световете“, каза, че случилото се наподобява на началото на романа на Уелс. И почти веднага се разпространи мълвата, че всички се намират пред космически кораб. Наистина, полираната повърхност и геометричната сфероидална форма не даваха поводи да се мисли за него като за метеорит от естествен произход…, освен ако не ставаше дума за такъв с извънредно специални характеристики. Започнаха да се правят догадки относно формата и намеренията на възможния екипаж на сферата, дори някой каза, че би трябвало да предупредят армията, която да докара нужните оръжия за защита. Друг някой бързо добави, че те трябва да бъдат ракети с ядрени бойни глави. Някъде след пладне пристигнаха първите представители на властта: полковник от артилерията, чиято част бе разположена на около шейсет километра от мястото на събитието, и група войници. По това време обектът почти беше изстинал, повърхността му бе хладна. Първото, което направиха, бе да се освободят от любопитните в близката околност. Беше поставен кордон от войници, въоръжени с автоматично оръжие и готови да предотвратят всяка неприятна възможност. След това полковникът, придружен от двама адютанти, започна да изследва обекта от всички страни. Един артилерийски полковник никога не е лишен от достатъчни познания, за да изследва до дъно едно феноменално явление като падане на метеорит, да не говорим за онзи метеорит. Така че той можеше да потвърди потъването му в почвата вследствие на удара, може би на няколко метра…, нещо очевидно, както и липсата на разчупване или разтрошаване…, нещо очевадно, като и двете констатации не се нуждаеха от излишно одобрение. Впоследствие един от адютантите се наведе, взе камък от земята и удари с него повърхността на обекта, с явното намерение да направи извънредно важни заключения. След това си даде сметка, че е постъпил като глупак и се опита да внуши нуждата от пристигането на група военни специалисти, които да изследват обекта. Внушението му се възприе с всеобщо одобрение.
През ранният следобед пристигна първият екип, съставен от четирима мъже, въоръжени с много прибори. Те се разпределиха около голямата маса и започнаха да работят: измериха обекта, изследваха го, изчислиха теглото му, после неговата плътност… Към свечеряване, представиха първият си доклад:
— Диаметърът на обекта в широката му част е осем метра и трийсет сантиметра, а в по-тясната — седем метра и осемдесет и три сантиметра; плътността му е голяма, но без съмнение е кух, дебелината на стените му варира между трийсет и четирийсет сантиметра. Съставът на външната му обвивка… Както и да е, наистина не я знаем. Не е метална, поне няма наличие на метал или метална сплав, срещани в природата и всеобщо познати. По-скоро надделява мнението, че притежава силикатен или варовит произход, макар че без точно изследване на взета проба, не бих се наел да го потвърдя. Материалът е устоял на температура от хиляди градуса и издържа атаката на газовите горелки, които донесохме. Извънредно твърд е, но независимо от констатацията, смятам, че една доста мощна бормашина би пробила в него отвор, тъй като твърдостта на обвивката не се дължи на консистенцията на материала, а на неговата плътност.
Полковникът от артилерията замислено мачкаше брадичката си, в главата му се въртеше една идея, която преди малко се бе появила там.
— Добре — каза той. — И защо не?
Два дена след падането на обекта, пристигна вторият екип от специалисти.
Този път, те търсеха нещо конкретно. Като добър военен, полковникът бе дал доклад на висшестоящите си, а в него детайлно се описваше случилото се и на първо място се изтъкваше, че падането на обекта можеше да представлява опасност от военен характер и не беше за пренебрегване.
Изхождайки от сигурността на страната, охраната в зоната на обекта беше подсилена, дневните и нощни дежурства следваха непрекъснато.
Един от най-любопитните факти около него бе, че откакто бе паднал, беше имал достатъчно време да изстине напълно, но не го бе направил. Температурата на външната му повърхност никога не спадаше под двайсет градуса целзий. Нощите в онази бяха достатъчно сурови и беше съвсем логично обекта да осъмва напълно изстуден и покрит със скреж, поне през този сезон. При все това, не беше така.
— Вие знаете ли какво е пиропорцелан? — попита полковника един от специалистите и преди да получи отрицателен отговор продължи: — Пиропорцеланът е един от специалните порцелани, твърде издържлив на остри промени в температурата. Прилага се при производството на изкуствени спътници, за да ги предпазва от високите температури при обратното им навлизане в атмосферата. Да предположим, че покритието на метеорита представлява разновидност на пиропорцелана, изработен в други мащаби с извънземни материали. Защо да не помислим, че този повърхностен слой изпълнява ролята на огнеупорен и е предназначен да изолира истинския обект от суровите температури на външната среда? По този начин могат да се обяснят много неща.
— Но той нито има някакъв използваем отвор, нито признаци за врати и отвори!
— Не, естествено, тъй като всеки отвор би отслабил съпротивлението на цялата конструкция. Корабът може да остане запечатан, поне до момента, докато пристигне до своето предназначение. Тогава може би отвътре, те биха разполагали със средства, за да разчупят обвивката и да излязат навън.
— Но вече изминаха три дни, откакто обекта падна. Защо не го правят?
— Ааа, това не го зная. Може би проучват мястото, където са паднали. Въпросът не обхваща моята специалност.
