свободното си време в ухажване на моята камериерка.

— В никакъв случай — съгласи се и домакинята, — на това трябва да се сложи край. Но не съм сигурна какво е редно да направим.

— Като предпазна мярка може да оградите тиса с бодлива тел — предложи Кловис.

— Не смятам, че шегите са изход от създалата се неприятна ситуация — отвърна мисис Ривърседж. — Добрата камериерка е истинско съкровище…

— Да, наистина не зная какво бих правила без Флоринда — призна мисис Тройл. — Тя разбира косата ми. Аз самата отдавна съм се отказала да правя с нея каквото и да било. За косите важи същото, което и за съпрузите: докато ви виждат заедно в обществото, дребните различия нямат значение. Това със сигурност беше гонгът за обяд.

След обяда пушалнята бе на разположение на Септимъс Броуп и Кловис. Първият изглеждаше неспокоен и угрижен, вторият кротко го наблюдаваше.

— Какво е лори? — запита внезапно Септимъс. — Не говоря за онова нещо на колела (Наименование на порода дребни вълнисти папагалчета; омоним на английската дума lorry (камион)), него го знам, но няма ли една птица, вид папагал, с такова име?

— Да, има — потвърди лениво Кловис, — ала не мисля, че ще ви свърши работа.

Септимъс Броуп се втренчи в него с разбираемо изумление.

— Какво искате да кажете? — запита той, а в гласа му звучеше неловкост.

Обяснението на Кловис бе кратко:

— Не е сполучлива рима за Флори.

Септимъс се изпъна рязко в креслото си и на лицето му се изписа тревога.

— Как открихте… как разбрахте, че се опитвам да намеря рима за Флори? — остро запита той.

— Не разбрах, а отгатнах — отвърна Кловис. — Когато уточнихте, че става дума не за прозаичното превозно средство, а за лиричното крилато създание, носещо се в зеленината на тропическите лесове, се досетих, че сигурно съчинявате сонет, а Флори е единственото женско име, римуващо се с лори.

Септимъс все така изглеждаше смутен.

— Навярно знаете повече — каза той най-накрая.

Кловис тихо се засмя, но не отвърна нищо.

— Колко знаете? — запита отчаян Септимъс.

— Тисът в градината — подхвърли Кловис.

— Там значи! Сигурен бях, че съм го изтървал някъде. Обаче убеден съм, че още преди това сте се досетили за нещо. Вижте, вие неволно разкрихте тайната ми. Надявам се, няма да я издадете? Не е срамна работа, но не подхожда на редактора на Катедрален месечник да се занимава открито с нея, нали?

— Ами предполагам, че не — съгласи се Кловис.

— Разбирате ли — продължи Септимъс, — от нея си докарвам доста прилични суми. С онова, което печеля в Месечника, не бих могъл да поддържам моя начин на живот.

Кловис бе още по-смаян, отколкото Септимъс в началото на разговора, ала умееше по-добре да прикрива изненадата си.

— Нима… ъъъ… вземате пари от… Флори? — запита той.

— Не, от Флори още не съм вземал — отвърна Септимъс. — Всъщност нямам нищо против да ви призная, че с Флори си докарах голяма беля; но има толкова други…

Цигарата на Кловис угасна.

— Много интересно — изрече бавно той.

При следващите думи на Септимъс Броуп прозря внезапно за какво всъщност става дума.

— …какви ли не — продължаваше Броуп, — например Кора с устни от корал, моя ти си, твой съм цял… Това бе един от първите ми успехи и все още получавам авторски хонорари от него. И после О, Есмералда, когато зърнах я за първи път и Русата Тереза, гиздавата фрезия. И двете бяха изключително популярни. После има една… доста ужасна — продължи Септимъс, като гъсто се изчерви, — която обаче ми донесе повече приходи от всяка друга: Малката кокетка Люсис чип нос, който неин плюс е… Всички те, разбира се, са ми противни и дори може скоро да стана истински женомразец покрай тях, но не мога да си позволя да пренебрегна финансовата страна на въпроса. А в същото време, вярвам, разбирате, положението ми на авторитет по църковната архитектура и литургическите канони би се разклатило — ако не и рухнало съвсем, — щом се разчуе, че съм авторът на Кора с устни от корал и останалите…

Кловис вече се беше окопитил достатъчно, за да запита със съчувствен, макар и доста колеблив глас каква е „голямата беля“ с Флори.

— Не мога да я вместя в шаблона, това е — отговори печално Септимъс. — Шаблонът изисква прочувствени захаросани възхвали, запомняща се рима и някакъв вид биографичност — разказ за случки от миналото или описание на събития, които предстои да се случат в бъдеще. Случките от миналото трябва да са непрекъсната поредица от успехи, а събитията от бъдещето — неизменно щастие и благодат. Например: Мейвис е прелестно малко момиче, всичко красиво на нея прилича, зная, че винаги ще я обичам… това върви в такта на бавен валс и мелодийката е толкова блудкава, че да се поболееш, но месеци наред в Блакпул и другите морски курорти нито се пееше, нито се свиреше, нито се тананикаше нещо друго.

Този път сдържаността на Кловис се пропука и смехът заклокочи в гърлото му.

— Ох, простете ми — извини се той, — но не мога, не мога да се сдържа, когато си припомня ужасната тържественост на онази ваша статия, която така любезно ни прочетохте снощи — за коптската църква и връзката й с раннохристиянския култ.

Септимъс изпъшка.

— Ето виждате ли — каза той, — веднага щом познатите ми научат, че съм авторът на тези жалки дивотии, никой няма да уважава сериозната ми работа. Смея да твърдя, че за месинговите надгробни плочи зная повече от всеки друг на този свят, дори се надявам един ден да издам монография на тази тема, ала ще бъда сочен с пръст като стихоплетец, чиито римички всяко лято са се повтаряли от вариететните певци във всички курортни градове по цялото крайбрежие на Англия. И нима се учудвате, че мразя Флори толкова по-силно, колкото повече усилия полагам да съчиня проклетата песен за нея…

— А защо не дадете воля на чувствата си и не направите стиховете брутално оскърбителни? Един обиден припев ще има мигновен успех, ако сте достатъчно откровен, тъй като ще бъде нещо съвсем ново.

— Не съм мислил за това — каза Септимъс, — но се опасявам, че няма да мога да скъсам с навика и така рязко да променя стила си.

— Изобщо няма да се налага да го променяте — отвърна Кловис, — просто махате сантимента, но глупашката фразеология си остава. Ако съчините куплетите, аз ще се справя с припева, който, струва ми се, е главното. Ще взема половината от авторския ви хонорар, но ще мълча за срамната ви тайна. В очите на света вие ще продължите да бъдете човекът, посветил живота си на трансептите и византийската литургика, и само понякога, в дългите зимни нощи, когато вятърът реве страховито в комина и по прозорците бие леден дъжд, ще си мисля за вас като за автора на Кора с устни от корал и останалите. Разбира се, ако вие пожелаете от чиста благодарност за мълчанието ми да ме заведете на заслужена почивка някъде по Адриатическото крайбрежие или на друго, също толкова интересно място, като поемете всички разходи, и през ум няма да ми мине да ви откажа.

По-късно същия следобед Кловис намери леля си и мисис Ривърседж в градината и им съобщи:

— Говорих с мистър Броуп за Ф.

— Браво! И какво каза той? — отвърнаха бързо и двете дами в един глас.

— Бе напълно честен и откровен с мен, когато разбра, че зная тайната му — каза Кловис. — Както изглежда, намеренията му са твърде сериозни, макар и неуместни. Опитах се да му посоча колко абсурден е

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату