гърло. Превърнал се бе в малка частица, плуваща сред морето от светлина, а думата продължаваше да звучи, не се променяше… не секваше.
Скрити зад нея, се отгатваха неизречени слова, които сякаш искаха да кажат:
„Ние сме онези, които запалиха първия огън за хората, като удряхме силно кремъците един в друг. Ние сме онези, които прогониха зверовете от пещерите им и се настаниха там, за да поставят основите на човешката култура. Ние сме онези, които рисуваха шарени бизони по пещерните стени под светлината на лампи с фитил от мъх, потопен в животинска лой. Ние сме онези, които разораха почвата и посяха в нея облагородените от нас семена. Ние сме онези, които построиха огромни градове, където да живеем заедно, за да може човечеството да постигне великата цел, която не би била по силите само на шепа хора. Ние сме онези, които мечтаеха да стигнат до звездите. Силата на нашия разум впрегна атома в служба на хората.
А сега ти искаш да пропилееш наследството ни. Подаряваш нашите традиции на същества, създадени от нас благодарение на сръчните ръце и острия ни ум.“
Машините бръмчаха, а гласът все повтаряше и повтаряше единствената си дума.
Но имаше и друг, едва доловим глас дълбоко вътре в непонятното същество, наречено Ашър Сътън…
Той не изричаше думи, защото нямаше такива думи, които да предадат изказаната от него мисъл.
И Сътън му отговори.
— Благодаря ти, Джони — прошепна той. — Много ти благодаря.
После се удиви, че може да отговаря на Джони, а на другите не може.
Машините продължаваха да бръмчат.
52
Сребристият кораб профуча с рев по стартовата писта и се устреми към висините, а пламтящият му дъх опали небесната синева.
— Той дори не подозира, че всичко беше организирано от нас — заговори Хъркимър; — Не знае, че още от самото начало манипулирахме с него, нито пък че именно ние изпратихме преди години Бъстър да подготви убежище, като предвиждахме колко необходимо ще му бъде то един ден.
— Хъркимър — прошепна Ева. — Хъркимър…
Гласът й пресекваше от вълнение.
— Той ме помоли да го придружа, Хъркимър. Каза, че имал нужда от мен. А аз не можех да се съглася. Нито пък да му обясня защо.
Стоеше с вдигната глава, загледана в мъничката огнена точка, полетяла към Космоса.
— Трябваше да му внушим — продължи Ева, — че е помогнал и на хората, и някои от тях са вярвали в него.
Хъркимър кимна.
— Не можеше да се направи друго, Ева. Просто трябваше да постъпиш така. Толкова много получихме от него. Не можеше да му отнемем всичко.
Тя покри лице с ръце и остана да стои така, една жена-андроид с разкъсано от скръб сърце.
Информация за текста
© 1951 Клифърд Саймък
© 1988 Петър Кадийски, превод от английски
Clifford Simak
Time and Again, 1951
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Заб: липсва маркировка за наклонен текст.
Публикация:
ОТНОВО И ОТНОВО. 1988. Изд. Георги Бакалов, Варна. Биб. Галактика, No.93. Роман. Превод: от англ. Петър КАДИЙСКИ [Time and Again, Clifford SIMAK (1951)]. Предговор: „Във времето и през него“ — Светослав СЛАВЧЕВ — с. 5–8. Художник: Текла АЛЕКСИЕВА. Печат: ДП Георги Димитров, София. Формат: 70?100/32. Печатни коли: 18. Страници: 288. Цена: 2.00 лв.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/141]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:37
1
Откъс от „Алиса в огледалния свят“, Луис Карол (превел от английски Стефан Гечев). Б.р.
