— Е, навярно не съм се разхождал точно тук — каза Дейниълс.
— Ще бъдеш ли така любезен да ми кажеш къде беше? Нямам нищо против да си върша работата така, както аз я разбирам, но мразя да ме правят на глупак, когато си изпълнявам служебния дълг.
— Шерифе, не мога да ви кажа. Извинете, но просто не мога.
— Добре тогава, ами въжето?
— Въжето си е мое — отвърна Дейниълс. — Бях го загубил.
— Предполагам, че и по този въпрос нищо не можеш да ми кажеш.
— Така е.
— Знаеш ли — рече шерифът, — през всичките тези години с Бен Адамс съм си имал доста неприятности. И направо не ми се мисли, че същото ще бъде и с тебе!
Двамата изкачиха хълма и пред тях се показа къщата на Дейниълс. Колата на шерифа бе спряла отстрани на пътя.
— Ще влезете ли? — попита Дейниълс. — Можем да пийнем по нещо.
Шерифът поклати глава.
— Някой друг път — рече той. — Може би съвсем скоро. Мислиш ли, че в пещерата има нещо, или Бен само си въобразява? Ама голямо шубе е той…
— Навярно няма нищо — отвърна Дейниълс. — Но ако Бен си е помислил, че има, може и да е истина. Онова, което е било във въображението му, може да е било също толкова истинско, колкото ако имаше нещо в пещерата. Шерифе, всички ние се движим сред неща, които са до самите нас и които никой не вижда.
Шерифът му хвърли бърз поглед и рече гневно:
— Дейниълс, какви ги приказваш?! Какви са тия неща, дето ходят до тебе и ти душкат задника?! И защо се напъха в оная забравена от бога дупка? Какво става тук?!
Той обаче не дочака отговор, а влезе в колата, запали мотора и запраши надолу по пътя.
Дейниълс стоеше срещу вятъра и гледаше как светлинките на стоповете се изгубват в снежния мрак. Той поклати глава озадачен. Шерифът бе попитал нещо, а не бе изчакал за отговор. Може би той просто не желаеше отговор на въпроса си.
Дейниълс се обърна и тръгна нагоре по заснежената пътека към къщата. Искаше му се да хапне нещо и да изпие чаша кафе. Но първо трябваше да си свърши работата — да издои кравите и да нахрани прасетата. Кокошките трябваше да почакат до сутринта — беше твърде късно за тях. Кравите сигурно чакаха при вратата на обора. Бяха чакали дълго, а не трябваше да ги оставя толкова дълго.
Той отвори вратата и влезе в кухнята.
Нещо го чакаше там. То се бе настанило върху масата, или трепкаше така ниско над нея, та изглеждаше, че сякаш е седнало отгоре й. Огънят в печката бе изгаснал и в стаята бе тъмно, но създанието искреше.
Ти видя, нали? — попита то.
— Да — отвърна Дейниълс. — Видях и чух. Не зная какво да правя. Кое е добро е кое зло? Кой знае кое е добро и кое е зло?
Не си ти — отвърна съществото. — Но не съм и аз. Аз мога само да чакам и да пазя вярата.
„Тогава сигурно някой горе сред звездите знае“, помисли си Дейниълс. Може би като слушаше звездите и като се опитваше да се вмъкне в разговорите им, задавайки въпроси, той щеше да получи отговора. Все пак трябваше да има някаква общовалидна етика! Или някакъв списък с десет общовалидни заповеди! Вероятно не точно десет… може би само две-три. Но колкото и да бяха, щеше да е напълно достатъчно.
— Сега не мога да остана, за да си говорим — рече Дейниълс. — Трябва да се погрижа за добитъка. Ти стой тук. После ще поговорим.
Той заопипва стената за газената лампа, която бе закачена там. Намери кибрит и я запали. Мъждукащият пламък образува малко светло петно сред мрака на стаята.
Има ли други, за които трябва да се погрижиш? — попита съществото. — Други, които не са като тебе, но разчитат на тебе, защото нямат твоя ум?
— Предполагам, че може и така да се каже — отвърна Дейниълс. — Никога не съм чувал, някой да го изрази по този начин.
Може ли и аз да дойда с тебе? — попита съществото. — Току-що ми хрумна, че в много отношения ние с тебе си приличаме.
— Много… — подхвана Дейниълс, но така и не довърши изречението си.
„Не е куче!“, мина през ума му. Това не беше вярното куче, а пастирът. Този ли беше отговорът? Не господарят, а заблудената овца?
И той протегна ръка към съществото в знак, че го разбира, но бързо я отдръпна, припомняйки си, че всъщност не можеше да го пипне.
Дейниълс вдигна газената лампа и се обърна към вратата.
— Хайде, ела — рече той.
Двамата заедно излязоха навън в бурята и се упътиха към обора и кравите, които чакаха.
Информация за текста
© 1970 Клифърд Саймък
© Вилиана Данова, превод от английски
Clifford Simak
The Thing in the Stone, 1970
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/994]
Последна редакция: 2006-08-06 15:18:23
1
Вид лековито растение (Б. пр.)
2
Halloween (англ.) — 1-ви ноември. От големи тикви се изрязват фенери (Б. пр.)
3
От Cat Den Point (Кет Ден) (букв.) — Котешката дупка (Б. пр.)
