— И по този начин — обади се Блейн — за пръв път в живота си милиони хора ядат месото, което преди не са можели да си купят, защото вашата прекрасна система от правила и норми не им е позволявала да припечелват достатъчно.
— Но фермерите! — извика Далтън. — И търговците на месо. Да не говорим за интересите на опаковчиците…
— Предполагам — каза Блейн, — че ще е по-добре, ако семената биват продавани само на фермерите или супермаркетите. Или пък ако биват продавани на цена от долар или долар и половина за парче, а не по десет цента за пакет. По този начин ще можем да запазим конкурентността на истинското месо, а и икономиката ще е наред. Е, тогава, разбира се, тези милиони хора…
— Но вие не разбирате! — прекъсна го протестиращият Далтън. — Бизнесът е жизненият сок на обществото. Унищожете го и ще унищожите човека.
— Силно се съмнявам — каза Блейн.
— Но историята доказва смисъла от търговията. Именно тя е направила света такъв, какъвто е в момента. Открила е нови земи, изпратила е заселници, издигнала е фабрики и е…
— Разбирам, че сте чели доста исторически материали, мистър Далтън.
— Да, мистър Блейн, чел съм. Аз съм особено привързан към…
— В такъв случай сигурно сте забелязал още едно нещо. Идеите, институциите и вярата в един момент изживяват времето си. Ще го откриете на всяка една страница от нашата история. Светът еволюира, а хората и техните методи се променят. Мислил ли сте някога, че бизнесът може да е изживял времето си? Бизнесът е дал своя принос и светът се е придвижил напред. Бизнесът е просто още една измишльотина…
Далтън се изправи в креслото си, косата му се беше разрошила, а пурата се мяташе в устата му.
— За Бога — извика той, — сигурен съм, че наистина мислите това. Това ли е мнението на „Фишхуук“?
Блейн се засмя сухо.
— Не, това е моето мнение. Нямам представа какво може да мисли „Фишхуук“. Не съм в политиката.
Така е винаги, помисли си Блейн. Няма значение къде си, винаги е така. Винаги се намира някой, който се опитва да измъкне някоя дреболия, да се улови за нещо, което би могло да разкрие някоя тайна на „Фишхуук“. Увъртаха се като глутница гладни чакали и се опитваха да разберат какво точно се случва, като сигурно си мислеха, че се случват повече неща, отколкото всъщност бяха в действителност.
Градът беше лудница от интриги, слухове и сплетни. Лудница, пълна с различни представители, служители и псевдодипломати. И този тип в креслото срещу него беше според Блейн дошъл да изрази формалния си протест срещу някое ново завоевание на „Фишхуук“; протест, породил се в някаква търговска група.
Далтън се отпусна назад в креслото. Всмукна силно от смъртоносната пура. Косата му отново бе пригладена назад в подобие на нещо като прическа.
— Казвате, че не сте в политиката — каза той. — Доколкото си спомням, казахте, че сте пътешественик.
Блейн кимна.
— Това означава, че пътувате из космоса и посещавате други звезди.
— Мисля, че е точно така — отвърна Блейн.
— Следователно сте паранормалник.
— Предполагам, че можете да ме наричате така. Макар че, да ви кажа честно, това не е израз, който може да се използва в отбрано общество.
Сарказмът не направи впечатление на Далтън. Той явно беше имунизиран срещу срам.
— И как е? — попита той.
— Мистър Далтън, наистина не мога нищо да ви разкажа.
— Вие сам ли пътувате?
— Е, не съвсем сам. Със записвач.
— Записвач?
— Това е машина. Записва всичко на касета. Пълна е с всякакви съвсем миниатюрни инструменти и записва всичко, което види.
— И тази машина пътува с вас…
— Не, по дяволите. Казах ви. Аз я взимам със себе си. Когато пътувам, я взимам със себе си. Както вие бихте излезли с куфарче.
— Вашият мозък и тази машина?
— Точно така. Моят мозък и тази машина.
— Чудна работа! — каза Далтън. Блейн и не помисли да отговаря.
Далтън извади пурата от устата си и внимателно я заразглежда. Краят й беше доста сдъвкан. От него висяха намачкани ивички тютюн. Той съсредоточено я налапа отново, като изплю едно-две от сдъвканите парченца.
— Да се върнем към това, за което говорихме — надуто обяви той. — Във „Фишхуук“ се занимават с всички онези извънземни неща и предполагам, че всичко е наред. Предполагам, че ги проверяват внимателно, преди да ги пуснат на пазара. И това щеше да е напълно в реда на нещата, ако продуктите биваха прокарвани по етапния ред. Но не е така. „Фишхуук“ не позволяват на никого да продава тези стоки. Те са си създали своя собствена търговска мрежа и за да направят несправедливостта още по-голяма, са нарекли своите магазинчета Търговски пунктове. Все едно, че имат срещу себе си купчина плебеи.
Блейн се усмихна.
— Явно преди доста време някой във „Фишхуук“ е проявил чувството си за хумор. Повярвайте, мистър Далтън, трудно е да се съглася с вас.
— Ден след ден те се стремят да ни разрушат — разпали се Далтън. — Година след година те разрушават създадената система, с която се оправяхме добре. Това е един подривен процес, предназначен да ни погуби. При това не ни се налага със сила, а постепенно дълбае в обществото ни. Чувам, че са решили дори да предложат транспортната си система на широките маси. Сигурно си представяте как ще се отрази това на старата мрежа.
— Предполагам — отвърна Блейн, — че това ще отнеме работата на шофьорите на камиони и ще затвори няколко аеролинии.
— Много добре знаете, че ще стане точно така. Никоя транспортна система не може са се конкурира с телепортирането.
— Можехте сами да използвате системата на телепортация — каза Блейн. — Можехте да сте го направили преди години. Има много хора, които са извън „Фишхуук“, но притежават способностите да ви покажат как се прави.
— Щураци — пренебрежително каза Далтън.
— Не, Далтън. Не са щураци. Това са нормални хора, които притежават паранормалната сила, която именно постави „Фишхуук“ на мястото, на което е днес. Вие уважавате тези сили, когато са част от „Фишхуук“, но ако ги намерите сред своите хора, ги осъждате.
— Не бихме посмели — каза Далтън. — Има обществена обстановка.
— Да, знам — каза Блейн — обществената обстановка. Малките щастливи тълпи все още ли разпъват на кръст паранормалните?
— Моралният климат — отсъди Далтън — понякога води до неприятности.
— О, да, мога да си го представя — отвърна Блейн.
Далтън извади пурата от устата си и я разгледа с нещо като отвращение. Единият й край беше изгаснал, а другият — яростно сдъвкан. След кратко размишление той я хвърли в една саксия. Угарката падна на едно от долните листа на растението и се залюля.
Далтън отново се облегна назад и скръсти ръце пред корема си. Загледа се в тавана.
— Мистър Блейн — каза той.
— Да?
— Вие сте много проницателен човек. А и откровен. Пък и се отнасяте отрицателно към дребнавото мислене. Вие ми казахте някои интересни нещица и на мен ми хареса начинът, по който го сторихте.
