— Пътят на север е затворен, нали, наблюдателю?
— Да, капитане.
— Мислиш ли, че по западните брегове на Шпицберген ще намерим същите ледени полета?
— Много е възможно, ако не побързаме.
— Виждаш ли някой връх на хоризонта?
— Току-що видях през далекогледа едно тъмно петно.
— Това е Южният нос на големия остров.
— И аз така мисля, капитане.
— Видя ли айсблинк в същата посока?
— Не, господин Томсен.
— Това е добър знак, ще можем да се приближим. Капитанът се върна при кърмилното колело, като сега внимаваше повече в това, което показваше компасът.
Два часа по-късно, когато последните пластове мъгла се разпръснаха, наблюдателят извика:
— Земя, земя!
— При Шпицберген ли сме? — запита един глас.
— Да, професоре — отговори китоловецът на Оскар, който току-що бе излязъл от каютата си. — Но ще трябва да плаваме още няколко часа, преди да стигнем дотам.
— Свободно ли е морето?
— Дотука да, но в това ще се убедим по-късно.
— Нетърпелив съм да пристигнем по-скоро на тези острови, господин Томсен.
— И аз съм не по-малко нетърпелив.
— Може да се каже, че нашата задача скоро ще приключи, капитане.
— Или сега ще започне. Не ще бъде така лесно да намерим корабокрушенците от двата кораба и кой знае кога ще можем да помислим за връщането и дали ще се върнем въобще…
— Имам вяра във вашата опитност.
— Но ледовете се присмиват на опитността, професоре, и могат да ни направят някоя лоша шега.
— При все това се надяваме, че всичко ще свърши добре.
— Или да се доверим на Бога — завърши китоловецът.
Глава VI
АРХИПЕЛАГЪТ ШПИЦБЕРГЕН
Архипелагът Шпицберген, или Шпицберг, се намира, така да се каже, на границата на обитаемия свят. Разположен е между седемдесет и седмия и сто осемдесет и осмия градус северна ширина, но все още не се знаят точните му граници, защото не е бил напълно изследван. И не се знае дали земята на крал Карл, която се намира на юг, свършва при тридесет и първия градус източна дължина, или се простира към Земята на Зики, открита от изследователя Пайер, а по-късно проучена от Лойд Смит по време на полярната експедиция през 1880 година.
Дълго време са мислили, че Шпицберген е само един остров или най-много два, свързани с ледени блокове, но след изследванията на Пири се знае, че той образува един истински архипелаг.
Шпицберген е най-големият остров, набразден от заливи и фиорди, с вериги от доста високи планини и с огромни ледове, които като че ли всяка година се увеличават все повече и повече.
Най-голям от фиордите е Айсфиорд, запазен от всички ветрове и толкова широк, че може спокойно да побере една многобройна флотилия. На южния бряг е заливът Магдалена, заобиколен с гранитни планини, високи 1500 до 1800 метра. Той е последното възможно място, където корабите могат да хвърлят котва, и се намира само на двеста и петдесет левги от полюса.
След Шпицберген идва Североизточната земя, която е най-малко позната. Остров Едже има един залив на югозапад. Земята на крал Карл е най на изток и най-малко изследвана. После идват островите Баренц, островът на принц Карл, остров Хопе и Седемте острова.
На този архипелаг, който принадлежи на Русия, не живее никакво човешко същество, но затова пък има много елени, бели мечки и тюлени.
Тук зимата трае десет месеца. Непрекъснато валят снегове. Тежки и гъсти мъгли забулват винаги планините, а по брега се образуват грамадни ледени блокове.
Дори и през летните месеци растителността е много оскъдна. Тук има само лишеи и някои видове мъхове.
„Торпа“, след като видя Южния нос, бързаше да стигне в Айсфиорд, преди ледовете да го затворят.
Томсен бе наредил да се опънат всички платна, само и само да се ускори максимално ходът.
Сега и без помощта на далекогледа Южният нос се виждаше. Той приличаше на грамадно ледено копие, зад което се издигаха високи планини. Върховете им бяха забулени от мъгла, а по-надолу се отразяваха блясъците на широки ледници, които непрекъснато произвеждаха айсберги.
Капитанът наблюдаваше внимателно носа с далекогледа си, като че ли търсеше някакво указание за корабите на Фойн.
Изведнъж той трепна и свали далекогледа.
— Какво има, господин Томсен? — запита Оскар.
— Открих знак — отвърна китоловецът с развълнуван глас.
— Какъв знак?
— Да, професоре, не се лъжа. Погледнете там долу, там, където има малка могила от ледове, малко по на запад.
Оскар грабна живо далекогледа и го насочи в указаната посока.
— Какво виждате? — запита капитанът.
— Една мачта с два флага, но… тези флагове нямат цветовете на Швеция или на Норвегия.
— Това няма значение. В общата суматоха при едно корабокрушение кой ще има време да подбира цветовете! Корабокрушенците са намерили набързо едно английско и едно американско знаме и са ги закачили.
— Разбира се, много вероятно е — съгласи се Оскар.
— Пригответе голямата лодка — отново даде заповед капитанът.
Моряците, които също бяха забелязали двата флага, сега побързаха да свалят лодката в морето.
„Торпа“ се намираше само на половин миля от Южния нос и не можеше да се приближи повече поради ледените блокове. При една заповед на капитана платната бяха свити.
— Искате ли да ме придружите, професоре? — запита Томсен.
— Да, капитане.
Въоръжиха се с пушки, защото не беше никак разумно да нехаят при положение, че може би брегът бе обитаван от бели мечки, и слязоха в голямата лодка, придружени от шестима моряци и един кърмчия. Между ледовете се откриваше тесен проход, в който навлезе лодката, и не след дълго се озова при скалите, които заобикаляха брега.
Двата флага, обтегнати на тел на върха на една скала, се намираха само на десетина крачки. Томсен и професорът слязоха на брега и хвърлиха дълъг, изпитателен поглед наоколо си. Нямаше никакъв друг признак на живот.
Само морски птици кръжаха над ледовете.
Китоловецът и неговият придружител побързаха да се отправят към антената. Тя беше от здрава корабна тел. На височината на човешки бой върху нея бяха изрязани някакви думи като че ли с острие на нож.
Томсен се понадигна малко и успя да прочете написаното на английски и на норвежки. То гласеше: „Разкопайте тука.“
— Очаквах това — каза капитанът загрижен.
— Смятате ли, че това е от корабокрушенците на „Торнеа“ и „Гьотеборг“? — запита Оскар.
— Сега ще узнаем това, професоре — отвърна Томсен.
Той разчупи леда и започна да копае, като хвърляше наляво и надясно парчетата лед. Издълба една дупка, дълбока около тридесет сантиметра, и изведнъж лопатата му удари в нещо твърдо, което издаде
