Херцогинята се изправи, побледня и падна като покосена в ръцете на Дамаския лъв.
Набързо бе изкопан гроб в градината на къщата и бе положен в него трупът на верния и неспокоен син на арабската пустиня. Херцогинята беше в пълно безсъзнание и Мулай-ел-Кадел я държеше като дете в ръцете си.
След четвърт час конниците възседнаха, като взеха със себе си, отзад на конете, венециянците и гърците.
Късно през нощна групата стигна залива на Суда. В една приятелска къща на морския бряг занесоха херцогинята, която още беше в безсъзнание. Две седмици храбрата жена се бори между живота и смъртта, докато най-после здравата й природа надделя. През цялото време на болестта Дамаският лъв бе при нея и не напусна къщата.
Никой не се възпротиви от тази служба — нито неговите конници, нито християните; ден и нощ те бяха вярна стража.
И когато един ден херцогинята се почувства добре, пристигна турски конник, който на върха на пиката си бе развял бяло знаме. Той поиска да говори с Мулай. Заведоха го при него. Без дума да проговори, той поднесе на Мулай-ел-Кадел една малка кутийка. Дамаският лъв побледня.
— От Селим, от султана ли е това?
Конникът утвърдително кимна с глава и пришпори коня си.
— Мулай, какво има? — запита херцогинята.
— Гледай тук! — отговори Дамаският лъв.
Той отвори сребърната филигранна кутийка и показа черното копринено въже.
Елеонора извика уплашено. Това бе въжето, което султанът изпращаше на тези, които са изпаднали в немилост. Това бе мълчаливата му заповед, сами да се обесят тези, които го получават.
— И ти… Мулай? — извика херцогинята, цяла тръпнеща от страх и отчаяние.
Дамаският лъв я погледна с широко разтворени зеници, лицето му просветна вдъхновено и каза:
— Животът с теб и при теб е много по-хубав, много по-велик, отколкото да изпълня тази заповед! Отказвам се от вярата на моите предци, взимам твоята вяра — тя е по-велика и по-благородна… Аз съм вече християнин и знам какво значи да обичаш…
Още през същата нощ един кораб, покровителстван от тъмнината, съвсем тихо напусна залива на Суда и се отправи за Италия.
Информация за текста
© 1991 Атанас Шопов, превод от италиански
Emilio Salgari
Capitan Tempesta, 1905
Сканиране, разпознаване и редакция: Венцислав, 2007
Публикация: „МАГ ’77“, София, 1991
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2872]
Последна редакция: 2007-05-14 13:26:25
