Портокалите

планините други градове, други къщи, улици и хора. Какъв смисъл да си на този свят, щом не можеш дори пожарния кран да погледнеш, без да ти се доплаче?

По улицата приближаваше друг автомобил, той вдигна ръка и пак се усмихна, но докато автомобилът отминаваше, забеляза, че човекът дори не го погледна. Пет цента единият. Можеха да ядат портокали. След хляба и месото можеха да изядат и по един портокал. Обелваш го, вдъхваш чудесния аромат и го изяждаш. Можеха да спрат автомобилите си и да си купят три за десет цента. После мина още един автомобил и той се усмихна и размаха ръка, но хората само го погледнаха и толкова. Поне да бяха му се усмихнали, нямаше да е толкова лошо, но само да отминават без дори да се усмихнат? Минаваха много автомобили, а му се искаше да седне, да спре да се усмихва и да заплаче, защото беше ужасно. Не искаха никакви портокали, не им се нравеше да го гледат, като им се усмихва, макар че се усмихваше точно тъй, както според чичо му би трябвало да им хареса. Само го поглеждаха и нищо повече.

Падна здрач, а той си мислеше единствено, че целият свят може да свърши. Мислеше само, че ще стои там с портокалите в ръка и ще се усмихва, докато дойде краят на света.

Мислеше си, че едничкото, заради което се е родил, е да стои на ъгъла и да размахва портокалите към хората, да им се усмихва с големи сълзи по страните си до края на света, додето всичко стане черно и празно, а той ще стои там и ще се усмихва, ще го заболи устата и ще плаче, защото те дори не искаха да му се усмихнат в отговор; мислеше, че целият свят може да пропадне в мрака и да свърши, и Джейк ще е мъртъв, и жена му ще е мъртва и всички улици, къщи, хора, реки, поляни и цялото небе ще свършат и никой никъде няма да остане, нито един човек, нито една пуста улица или един тъмен прозорец, или една затворена врата, защото те не искаха да купуват портокали и не му се усмихваха и целият свят можеше да свърши.

,

Информация за текста

© Уилям Сароян

© 1971 Нели Константинова, превод от английски

William Saroyan

Сканиране, разпознаване и редакция: Уфтак Музгашки, 2009

Издание:

Уилям Сароян. Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света

Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1971

Подбор и превод от английски език: Нели Константинова

Редактор: Кръстан Дянков

Художник: Веселин Павлов

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректори: Трифон Алексиев, Бети Леви

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12258]

Последна редакция: 2009-06-21 13:30:00