Качих се на верандата, седнах на парапета и зазяпах ту мисиз Шеридън, ту мистър Ейтън.
— Ето ме, мисиз Шеридън — рекох аз. — Какво искате да ми кажете?
— Ами-и, нещо за синчето ти Омир, дето го имаш от Ефи, малката дъщеря на Ралф.
— Омир не ми е син — казах аз.
— Не си прав, Тригър — обади се Ралф Ейтън, — ама хич не си прав, като казваш това. Омир просто ти е одрал кожата — и твоята, и на баща ти, и на дядо ти. Омир е истински Пембъртън.
— Мистър Ейтън — рекох аз. — Боя се, че ви е много развинтена фантазията.
— Не, не е, Тригър. Омир е твой син. Той вече говори и дори говори също като тебе.
— Тригър — обади се мисиз Шеридън, — струва ми се, че трябва да се позаинтересуваш малко повече от собствените си деца.
— Ама, мисиз Шеридън, как може да говорите такива неща! Какви деца? Че аз не съм женен.
— Женен или не, ти вече имаш четири-пет деца из околностите. Така ти е лесно да хвърчиш насам- натам с тоя мотоциклет. Не знам дали имаш представа колко ти помага тая машина да достигнеш невинните момичета и после светкавично да офейкаш.
— Моят мотоциклет ми служи да разнасям вестниците от Сан Франциско на фермерите, които живеят наоколо. Затова ми е той на мен.
— Не казвам, че не ти служи предимно да разнасяш вестниците, Тригър — рече мисиз Шеридън, — но ти разнасяш вестници само сутрин, и то за около един час. Имаш най-хубавите деца в областта и мисля, че никак не е любезно да не им обръщащ никакво внимание.
— Тригър — рече мистър Ейтън, — защо не се ожениш за дъщеря ми Ефи? Ще се установиш на едно място, име ще си създадеш.
— Какво име, например, мистър Ейтън? — попитах аз.
— Забележително име. Спри се на едно място и стани човек!
— Да, наистина, Тригър — обади се мисиз Шеридън. — Мисля, че с малко усилия от твоя страна можеш да станеш едва ли не личност.
Разбрах, че е време да почна обработката на мисиз Шеридън, но не можех да го сторя пред човек като мистър Ейтън, човек, когото баща ми никога не е харесвал, затуй реших да го махна час по-скоро от пътя си.
— Мистър Ейтън — почнах аз, — додето не съм забравил, дойдох да ви предам, че мистър Чарли Хейгън иска да ви види по частна работа. Ще ви чака пред Колизеума. Каза да побързате.
Мистър Ейтън подскочи три фута от стола.
— Искаш да кажеш Чарли Хейгън, банкерът? А, синко? — попита той — Имаш предвид най-богатия човек в Кингз Каунти?
— Да, сър. Мистър Хейгън твърдеше, че имал да ви говори за нещо важно.
— Кой би предположил? — удиви се мистър Ейтън. — Ще ме извините ли, мисиз Шеридън?
— Разбира се — отвърна мисиз Шеридън. Мистър Ейтън препусна по стъпалата на верандата, изтича през двора и хукна по Елм авеню.
— Мисиз Шеридън — почнах аз, — може и да не повярвате, но през войната баща ми е извадил от строя цял полк германци-картечари. Издебнал ги, докато спели.
Мисиз Шеридън остави бутилката газирана вода, изпъчи пищна гръд и се заклати от изненада.
— Тригър, за какво, по дяволите, ми разправяш?
— За баща си — отвърнах. — Джим Пембъртън. Самотния Вълк от Кингз Каунти, Ужаса за крадци и джебчии, Покровителя на деца и невинни девойки, ето за кого.
— И какво казваш е направил през войната смахнатият твой баща? — попита мисиз Шеридън.
— Казах, че е избил седемнайсет германци-картечари сам, без ничия помощ — ето какво.
— Не вярвам — отсече мисиз Шеридън.
— Всичко, което мога да ви кажа, е, че не сте права, мисиз Шеридън. Това е самата истина. Баща ми имаше и документи за доказателство, само че ги е загубил. Имаше и седем медала, но се наложи да ги продаде. Баща ми е герой, мисиз Шеридън.
— Тригър — рече мисиз Шеридън, — кой те е пратил тук с тази завързана история? Вчера ми разправяше, че баща ти никога не е бил в армията.
— Просто съм бил зле осведомен, мисиз Шеридън — казах аз. — Бил съм абсолютно погрешно осведомен.
— Е, и как е извършил баща ти този подвиг? — попита мисиз Шеридън. — Как изобщо е можал да свърши такова нещо?
— Издебнал ги е — казах аз. — Убил единайсет, докато спели, удрял ги по главите с приклада на пушката си. После другите шест се събудили и му създали малко грижи, но той докопал една от собствените им картечници и ги покосил до крак. За това получил седем медала, а два дни по-късно войната свършила.
Мисиз Шеридън се люлееше красиво в стола си.
— Ей, какви работи стават по света! — рече тя. — Тригър, ето ти петнайсет цента, слез моля ти се до Майер и ми купи пакет Честърфийлд. Тази история плаче за силни цигари.
Изтичах през няколко къщи до Майер и купих пакет цигари за мисиз Шеридън. Като се върнах, баща ми седеше на верандата и разправяше на мисиз Шеридън как е станало всичко. Говореше с много мил и предан глас.
— Хей, Тригър — обърна се мисиз Шеридън, — подай ми цигарите.
Докато тя отваряше пакета, погледнах баща си да разбера как се справя. Тя извади цигара и запали. Баща ми се усмихна и направи недвусмислен жест с дясната си ръка, от който разбрах, че всичко върви много добре и той ми е благодарен. Отвърнах му със същия жест, а мисиз Шеридън поемаше дълбоко дима и изглеждаше развълнувана и мила. Ясно, бях си свършил работата.
— Лека нощ, мисиз Шеридън — казах аз. — Беше ми страшно приятно във вашата компания.
— Моля ти се, Тригър, това преди всичко беше удоволствие за мен — каза мисиз Шеридън.
— Лека нощ, татко.
— Лека нощ, Тригър — отвърна баща ми. Тръгнах към тротоара и яхнах мотоциклета. Преди да запаля мотора, чух баща ми да приказва с дълбок, топъл и нежен глас и разбрах, че поне за остатъка от вечерта всичко ще бъде наред.
Информация за текста
© Уилям Сароян
© 1971 Нели Константинова, превод от английски
William Saroyan
Сканиране, разпознаване и редакция: Уфтак Музгашки, 2009
Издание:
Уилям Сароян. Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света
Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1971
Подбор и превод от английски език: Нели Константинова
Редактор: Кръстан Дянков
Художник: Веселин Павлов
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Найден Русинов
Коректори: Трифон Алексиев, Бети Леви
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12254]
Последна редакция: 2009-06-21 13:30:00
