Борбата на Джим Патрос със смъртта

Тя ужасно се уплашила. Тъ-ъй.

— Не се плаши, хазяйке — викам. — Аз съм това. Джим Патрос. Не съм умрял.

— Синко — рече тя, — как си сега?

— Болен съм, хазяйке.

Отведе ме до стаята ми и ме сложи да легна. Очите ми се залепваха, но поне още чувах.

— Синко — рече тя, — как да ти помогна?

— Хазяйке — викам, — слез моля ти се долу и ми приготви малко пилешки бульон.

И тъй, слезе тя долу и ми донесе купичка пилешки бульон. Изпих го и се приготвих да спя. През нощта в мен почна да блика някаква студенина, затова цялата нощ не можах да заспя.

Нещо ме караше да седя буден. Сутринта дойде хазяйката:

— Какво да ти приготвя, синко?

— Хазяйке — викам, — донеси ми, моля ти се, малко пилешки бульон от кухнята.

И тъй, донесе ми пилешки бульон. Не мина и час и тя пак идва.

— Синко, каквото и на света да поискаш, само ми кажи.

Плаче. Тъ-ъй.

— Хазяйке — рекох аз, — не плачи за мен. Ако ми е писано да умра, ще умра. Само един живот имаме на тоя свят. Моля те, донеси ми малко пилешки бульон.

На всеки час до свечеряване тя ми носеше пилешки бульон.

Вечерта дойдоха пак да ме видят докторът-грък и служебният лекар. Очите ми бяха затворени, затуй помислиха, че съм се унесъл и не ги чувам. Казаха, че май до към девет сутринта ще свърша. „Добре де — викам си. — Не ги разбирам аз тия работи. Сигурно докторите знаят по-добре.“ Когато си отидоха, хазяйката пак дойде и заплака.

— Синко, синко — викаше тя.

— Хазяйке, нищо няма — казах аз. — Не плачи за мен.

Тя излезе от стаята, но подир час пак дойде.

— Синко — рече тя.

— Хазяйке — казах, — недей да си губиш от съня заради мен. Лягай си. Чух какво казаха докторите. Няма нищо страшно.

Излезе, но подир един час пак се върна. Чувах стъпките й из цялата къща.

— Синко — вика, — какво друго мога да сторя за теб?

— Нищо, хазяйке — казах. — Иди да си легнеш.

И тъй, този път тя отиде да си легне. Вътре в тялото ми тая студенина бликаше все по-силно. Поуплаших се, защото никога не ми се беше случвало такова нещо. Не разбирах какво става. По едно време ми потече кръв от носа. Отначало не знаех, че носът ми кърви, но като си пипнах лицето с ръка, тя стана топла, влажна и ми замириса на кръв. Потече още по-силно. Наведох се от леглото за гърнето и дълго време кръвта бликаше от носа ми. Но откакто ми потече кръв от носа, бях почнал да се чувствам все по-добре. Всичко сякаш си отиде, изтече ми през носа заедно с кръвта. В стаята беше тъмно, но знаех, че отново мога да виждам. Освен това студенината в мен изчезна. Бях гладен, но беше нощ, тъй че не ми оставаше нищо друго, освен да седна в леглото и да дочакам утрото. На сутринта чух хазяйката да крачи пред вратата ми. Доста време се разхожда, по едно време спря и тогава рекох:

— Няма нищо, хазяйке. Не съм умрял. Можеш да влезеш.

Тя влезе, но беше много уплашена. Показах й кръвта. Срамувах се малко, затуй й казах:

— Прощавай хазяйке, не можах да я спра.

— Синко — рече тя. — Синко, как си сега? Не ти ли е по-добре?

— Ужасно съм гладен, хазяйке.

Тя слезе долу и ми донесе пилешки бульон. Само че аз бях ужасно гладен, та трябваше цялата сутрин да слиза и да се качва. Когато дойдоха докторите, седях си в леглото. Те очакваха да видят безжизнен труп.

— Как е възможно! — рекоха те.

Прегледаха ме пак, но вече бях добре.

Те не ми се нравеха и аз не им се нравех.

Служебният лекар си записа нещо в книгата и си отиде. Докторът от Смирна се разхождаше из стаята. По едно време рече:

— Искам да те питам нещо. Ама истината да ми кажеш.

— Какво има? — викам.

— Колко годишен напусна старата родина?

— Седемнайсет — отвърнах.

— Чудесно — рече той. — Там е работата. А колко голям беше, като почна да носиш обуща?

— Баща ми ми купи обуща, като бях на три години — отвърнах. — Само че аз ги захвърлих в килера и тичах бос по баирите. Докато бях в Гърция, не съм носил обуща.

— Това е причината — каза докторът.

— Виждате ли — рече Джим. — Земята е предавала на краката ми силата на старата родина. Ако бях ходил тогава с обуща, сега щях да съм мъртъв, а аз съм жив.

,

Информация за текста

© Уилям Сароян

© 1971 Нели Константинова, превод от английски

William Saroyan

Сканиране, разпознаване и редакция: Уфтак Музгашки, 2009

Издание:

Уилям Сароян. Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света

Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1971

Подбор и превод от английски език: Нели Константинова

Редактор: Кръстан Дянков

Художник: Веселин Павлов

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректори: Трифон Алексиев, Бети Леви

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12248]

Последна редакция: 2009-06-21 13:30:00