Оставено място за една дума. — Бележка на издателя.
2
Задраскана дума (може би „измислям“ или „изсилвам“), друга е добавена, но е нечетлива. — Бележка на издателя.
3
От пасажа личи, че е изминало доста време от предидущите бележки. Предполага се, че е написан най-рано на другия ден. — Бележка на издателя.
4
Текстът от страницата без дата свършва дотук. — Бележка на издателя.
5
Ожие П., за когото често ще се споменава в дневника. Бил е писар или съдебен пристав. Рокантен се е запознал с него през 1930 г. в Бувилската библиотека. — Бележка на издателя.
6
Воазнон, Клод-Анри дьо Розе (1708–1776) — френски абат, приятел на Волтер, автор на стихове и драми. — Б.пр.
7
Известна скандална афера във Франция (1784–1786), предизвикана от самозваната графиня Дьо Ла Мот — мошеничка, внушила на дворцовия свещеник кардинал Дьо Роан, че Мария Антоанета желаела да притежава едно обявено за продан огърлие на стойност над милион и половина лири. Убеден, че така ще си спечели благоволението на кралицата, кардиналът от нейно име взел накита от бижутерите и го връчил на графиня Дьо Ла Мот, която уж трябвало да го предаде на Мария Антоанета. Огърлието обаче изчезнало и тъй като не било платено, избухнал скандал, на който била дадена широка гласност. Кардиналът бил изпратен на заточение, а графиня Дьо Ла Мот — хвърлена в тъмница. Според една разпространена теория случаят е бил скалъпен от дворянин, враждебно настроен към Мария Антоанета, за да бъде тя злепоставена в очите на краля и на поданиците. — Б.пр.
8
Мирабо, Андре Бонифас Луи Рикети (1754–1792) — по прозвище Тоно (Бъчва) заради склонността си към пиянство и дебелината си. Депутат в Генералните щати, той впоследствие емигрира и заговорничи против Франция. — Б.пр.
9
Нерсия, Андре-Робер (1739–1800) — френски писател, волнодумец. — Б.пр.
10
Жермен Берже — „Мирабо-Тоно и неговите приятели“, стр. 406, бележка втора. Издателство „Шампион“. — Бележка на издателя.
11
Граф Д’Артоа (1757–1844) — брат на Луи XVI, след реставрацията крал на Франция под името Шарл X. — Б.пр.
12
Фуше, Жозеф (1759–1820) — френски политически деец и държавник, министър на полицията при Наполеон I. — Б.пр.
13
Чертков, Владимир Григориевич (1854–1936) — руски обществен деец, приятел на Л. Н. Толстой, автор на материали, бичуващи самодържавието. — Б.пр.
14
Граф Па̀лен, Пьотр Алексеевич (1745–1826) — петербургски военен губернатор, един от организаторите на заговора против Павел I. — Б.пр.
15
Дьо Шариер, Агнес ван Зюилен (1741–1860) — френска писателка от холандски произход, авторка на епистоларни романи („Калист“, „Писма от Лозана“ и др.). — Б.пр.
16
Абат Мабли, Габриел Боно (1709–1785) — френски литератор, принадлежащ към групата на „философите“. — Б.пр.
17
Маркиз Дьо Сегюр (1724–1801) — маршал на Франция, министър на войната през 1780 г. — Б.пр.
18
Графиня Дьо Жанлис, Фелисите-Стефани (1746–1830) — френска писателка, авторка на романи („Адел и Теодор, или Писма за възпитанието“, „Седенки в замъка“ и др.). — Б.пр.
19
Грим, Фридрих-Мелхнор (1723–1807) — немски писател и критик, живял във Франция. — Б.пр.
20
Дьо Данжвил, Шарл-Етиен Бото (1707–1785) — виден френски актьор. — Б.пр.
