поради опасност от хранително отравяне.
10. Всички продукти в книгата са дадени в т.нар. практически мерки, но за сведение посочваме ориентировъчната вместимост на някои от тях:
1 чаена чаша с вместимост 200 мл побира около 200 мл вода и прясно мляко, 180 мл олио, 120 г брашно, 150 г захар, 180 г ориз;
1 кафена чаша с вместимост 80 мл побира около 80 мл вода и прясно мляко, 60 мл олио, 50 г брашно, 60 г захар, 70 г ориз;
1 равна супена лъжица побира 15 мл вода и прясно мляко, 12 мл олио, 10 г брашно, 20 г захар, 20 г ориз, 20 г сол;
1 равна чаена лъжичка побира 5 мл течност, 2 г брашно, 5 г захар, 3 г червен пипер, 5 г сол, 3–5 г кухненски подправки;
1 щипка е средно 1–2 г;
1 кокоше яйце тежи средно 50 г с черупка и 40 г без черупка;
1 средно голям картоф тежи около 100 г;
1 средно голям домат тежи около 100 г;
1 средно голяма глава лук тежи около 50 г;
1 пакетче краве масло е 125 г;
1 опаковка майонеза е 250 г;
1 опаковка кисело мляко е 500 г.
Полезни съвети
1. Добрите резултати при приготвянето на храната идват с доброто настроение, а доброто настроение не е непрестанен спътник на човека. Добрата музика обаче влияе върху настроението. Ето защо любимата мелодия ще окаже своето благотворно въздействие.
2. За да се пести време, трябва да се пазарува в по-голямо количество 1–2 пъти в седмицата, а продукти като захар, брашно, ориз, консерви, олио и др. — 1–2 пъти в месеца.
3. Салатите, марулите, пресният лук и чесън и репичките се запазват свежи до 3 дни, като се изчистят, измият се и се поставят в найлонов плик или в похлупена тенджера в хладилник.
4. Маслините се попарват с вряла вода, отцеждат се, подсушават се върху кърпа, нареждат се в буркан и се заливат с олио. Държат се на хладно място. Така се запазват 5–6 месеца.
5. Сиренето се запазва най-добре, като се нареже на парчета и се нареди в дълбок съд. Прибавя се сол (1 супена лъжица на 1 кг сирене) и се налива вода, докато сиренето се покрие. Похлупва се и се държи на хладно.
6. Хлябът се запазва най-добре в обикновена книжна кесия.
7. Костите се запазват в найлонов плик в камерата на хладилник, но не повече от няколко дни.
8. При по-дълго пътуване сиренето може да се запази свежо 10–15 дни, без да изсъхва и да променя вкуса си, по следния начин: завива се в обикновена амбалажна хартия, слага се в найлонов плик и се опакова добре, за да не изтече саламурата.
9. Ястията трябва да се разбъркват с дървена лъжица, за да не се надраскват съдовете и да не се смачкват продуктите.
10. При варене трябва да се подбират еднакво големи картофи, в противен случай една част от тях се сваряват, а другите остават сурови.
11. Добре е пърженето на риба и печенето на чушки да стават на проветриво място (балкон, двор, тераса), тъй като миризмата остава за дълго в кухнята.
12. Салатите трябва да се приготвят в по-големи и дълбоки съдове, за да могат добре да се разбъркват.
13. Повторно ястията трябва да се затоплят на по-слаб огън, за да не загорят или да не изври водата, при което ястието става солено. Не се затопля цялото ястие, а само необходимите порции.
14. Всички салати от пресни зеленчуци трябва да се посоляват малко преди сервирането, тъй като от солта омекват, разводняват се и се губят част от вкусовите им качества.
15. Докато се приготвят ястията, на печката трябва винаги да има съд с топла вода, за да се долива, ако е необходимо.
16. Поддържането на съдовете чисти подобрява хигиената в дома, а подреждането им доставя естетическо удоволствие.
17. Емайлираните части на готварската печка се почистват със сода бикарбонат и с влажна кърпа. Така не се получават драскотини. След това те се избърсват с чиста кърпа няколко пъти.
18. Ако се мият с веро, съдовете трябва да се изплакват обилно с чиста вода.
19. Когато се пържи, всички съдове, които не са необходими при приготвянето на ястието, трябва да се свалят от готварската печка, за да не се замърсяват от пръските мазнина.
20. За да се пести време, мазнината, която пръска от тигана върху готварската печка, трябва да се избърсва веднага с влажна кърпа, тъй като засъхва много бързо и след това е необходимо много време, за да се почисти.
21. Мръсните съдове се мият след всяко хранене, иначе те засъхват и се събират в голямо количество. Измиването им е по-трудно и изисква много време. Освен това оставянето на мръсни съдове не е хигиенично.
22. За да се пести време, добре е тиганите и другите метални и алуминиеви съдове да се почистват със стоманена вълна веднага. Така винаги ще имате чисти съдове. Почистването на захабени съдове е трудно и изисква много време.
23. Най-добре е да се топли вода в емайлирани съдове, тъй като алуминиевите почерняват.
24. Кисели ястия и продукти не трябва да се държат в алуминиеви и пластмасови съдове, за да не ги повреждат.
25. За да не се скъсява животът на електрическата плоча, тя не бива да се оставя празна, ако е гореща. Ако готовото ястие трябва да се свали от огъня, може да се постави отгоре съд със студена вода.
26. Върху загрята електрическа плоча не бива да се поставят мокри съдове.
Култура на хранене
Културата на хранене не означава само умението прилично да седнем на масата и сръчно да си служим с приборите според етикецията, а включва и всичко — от внасянето на продуктите в дома до почистване на съдовете след хранене. Но да се спрем по-подробно на някои от тези моменти. Много често продуктите се поставят в шкафа, в хладилника или на балкона, както са в опаковката, и престояват така дни наред. Те се консумират направо от амбалажната хартия или от кесията, поставена на масата върху вестник или в най- добрия случай в чиния, и отново се завиват в хартията, за да дочакат следващото хранене. Това противоречи на всякакви норми на култура. Продуктите подлежат на малка обработка. Сиренето, маслините и др. се измиват и едва тогава се слагат в подходящи съдове. Кравето масло се разопакова и се поставя в малък съд с капак. Продуктите, които ще се употребяват непосредствено, се слагат в съдове, кутии и др. и се похлупват, а продуктите, които не се развалят, се подреждат на определените им места. Някои ще възразят, че няма място, че липсват шкафове и хладилник, но подреждането на продуктите не е свързано с това. Защото има шкафове, при отварянето на които човек може да се ужаси! Чиния с полуизсъхнало сирене, до нея скъсан пакет със захар, която скърца по полицата, солница с половин глава лук, парче салам, завит в хартия, купичка с останало ястие, полупразна кофичка с кисело мляко, 2 домата и парче хляб с ножа до него! Този колоритен натюрморт не може да е еталон за културата на хранене. А всичко може да е подредено и чисто. Чистотата е друг компонент от културата. Продуктите и съдовете трябва да бъдат не само подредени, но и чисти. Тяхната чистота е част от общата хигиена на човека. Не е естетично ястието да се поднася в захабени съдове, а тиганът върху готварската печка да е черен. Удоволствието от храненето е половинчато, когато липсва чистота. Стремежът към чистота е стремеж към повишаване на културата на хранене.
Самото хранене трябва да става на чиста маса, в подходящи съдове и с необходимите прибори.
